77. Drive (2011)

 

 

 

Заглавие: Drive

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Nicolas Refn

Участват: Ryan Gosling, Carey Mulligan, Bryan Cranston, Christina Hendricks

Филмът в IMDB

 

 

Рядко излизат напоследък качествени екшъни. По-често е едно друго явление, което намирам за странно между другото – стават все повече филмите, в които ми харесва Раян Гослинг. Имайки се предвид прекалената сладникавост и като цяло недолюбването ми на романтични драми направени по книги като The Notebook например, нe очаквах господин Гослинг да ме накара да се изкефя толкова както в Drive.

Drive е направен много стилно и с една доза разнообразие на фона на недоразуменията, които излизат от този жанр. Музиката е страхотна като още началото на филма е силно с Nightcall на Kavinsky, а саундтракът на целия филм продължава в същото настроение с електронно-меланхолични парчета, които веднага те хващат да ги припяваш.

Сред актьорите срещаме все познати имена като Кери Мълиган, Браян Кренстън и Кристина Хендрикс. Безспорно най-силно oбаче е изпълнението на Раян Гослинг. Героят му няма кой знае колко реплики, но и с малкото успява да изгради интересен образ, като оставя и една част на въображението на зрителя. Макар на пръв поглед спокоен и хладнокръвен, героят на Гослинг се показва като доста емоционален, но сдържащ се. Когато тези емоции станат прекалено много обаче идва и горивото в Drive. Изненадата във филма е неочакваната кървава баня, която докато не започне дори не можеш да предположих, че ще е такава. Именно насилието е гвоздеят, който go прави  толкова добър и напрегнат.

Трябва да спомена също така имената на главните лоши във филма – дуото между Рон Пърлман и Албърт Брукс. Особени овации заслужава вторият, тъй като действа с един хладнокръвен размах, а героят му не се страхува да си изцапа ръцете, когато е нужно. Прекрасната Кери Мълиган получава малка роля, която далеч не показва дори малка част от възможностите й, но това не пречи да й се порадваме. Подобно е положението и с огнената Кристина Хендрикс, която е като материализирала се мечта, а фаталното й появяване е точно навреме за обрат във филма.

Drive притежава онзи чар на екшъните от 80те като едновременно с това стои свежо на екран през 2011. Носещ неоновите светлини на Лос Анджелис и опияняващ аромат на гориво, Drive всъщност не е за всеки, но въпреки това е един от най-добрите филми и най-вече екшън-трилъри за изминалата година.

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

I drive

 

72. Haywire (2011)

 

 

 

Заглавие: Haywire

Година: 2011

Държава: САЩ / Ирландия

Режисьор: Steven Soderbergh

Участват: Gina Carano, Ewan McGregor, Michael Douglas, Michael Fassbender, Antonio Banderas

Филмът в IMDB

 

 

 

Хубавото на това да отидеш на кино е, че дори доста безцелните екшъни ги прави да изглеждат малко по-хубави, отколкото са заради големия екран или нещо такова, и аз не знам. Haywire като цяло ме беше подготвил за екшън със умопомрачителен актьорски състав, с някои от любимите ми актьори като Юън Макгрегър, Антонио Бандерас, Майкъл Дъглас, Майкъл Фасбендер – все наистина големи мои любимци. В центъра на този колектив обаче е жена – Джина Карано, която е ММА боец, а това е първата й голяма роля в киното. Макар историята да е изключително клиширана, опростена и почти безинтересна, Джина е основният елемент в нея и допринася за сравнително приятно изкарване в киното. Предоставяйки страхотен екшън, доста добри бойни сцени и каскади, Haywire е може би е сред по-добрите екшъни, които дават по кината в момента. Заснемайки не само боеца Джина Карано, но и жената, Стивън Содърбърг определено ни кара да се замислим дали не е време да се появи нова екшън героиня, която да внесе глътка свеж въздух. Героите на гореспоменатите култови актьори ми бяха в по-голямата част доста безинтересни и без ясна причина за присъствието им във филма, но честно казано винаги ми е доставяло удоволствие да гледам всичките до един.

Всички тези актьори обаче разчитат и на помощта на друг мой любимец, когото споменах – носителят на Оскар режисьор Стивън Содърбърг. След Traffic, както и една от любимите ми поредици за Дани Оушън и останалите крадци, Содърбърг си е избрал нова звезда в лицето на Карано, а от тук нататък можем само да се надяваме, че „лекото“ побутване от режисьора ще й е достатъчно занапред.

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

You shouldn’t think of her as being a woman. That would be a mistake.

 

66. Underworld: Awakening (2012)

Заглавие: Underworld: Awakening

Година: 2012

Държава: САЩ

Режисьор: Mans Marlind & Bjorn Stein

Участват: Kate Beckinsale, Stephen Rea, India Eisley

Филмът в IMDB

Кейт Бекинсейл в латексов костюм – 10/10 за филма, край на ревюто. За съжаление това не би било съвсем на място, имайки се предвид немалкото минуси на филма. Той сякаш е нахвърлян набързо, без особено задълбочаване в историята за Селийн и разчита на първичния и непрестанен екшън, отдалечавайки се значително от първите три части.  Първата забележка от моя страна е липсата на каквито и да е било актьори от предните серии освен Кейт и Скот Спийдман в ролята на Майкъл Корвин, който реално погледнато има 2 сцени, като в едната от тях спи. Държа да отбележа, че Бекинсейл ми е една от най-любимите актриси и съответно присъствието й за мен компенсира голяма част от негативите във Underworld 4, но някак си не е достатъчно за надминаване или дори достигане нивото на първите части. Въпреки че полага доста усилия за ролята, а това включва и сериозна физическа подготовка, Кейт няма кой знае каква подкрепа от колегите си. Режисьорът на предните филми Лен Уайзман се е оттеглил като продуцент, а неговото място е заето от шведските режисьори Манс Марлинд и Бьорн Стайн, които далееч не улавят духа на поредицата, а дори и на толкова хуления Underworld: Rise of the Lycans (който между другото на мен ми допадна много).   Заложили на безспирна сеч и прекалили с екшън сцените за сметка на сценария, шведското дуо ни дава единствено надежда, че грешките могат да бъдат поправени все пак в едно следващо продължение. За съжаление се съмнявам, макар и силно да се надявам, че Кейт ще продължи участието си в поредицата.

Като обобщение на краткото и всъщност измъчено, поради силната ми и неугасваща любов към поредицата ревю, мога да кажа, че филмът все пак е задължителен за феновете на Подземен свят. Засега това е продукцията с най-адекватни върколаци според мен, за разлика от недоразуменията, които сме виждали на екрана. Остава с евентуалното продължение да видим това, което трябваше да представлява този – трилър с вампири и върколаци, направен с мисъл и заплетена история балансирана със страхотен екшън, а не динамични екшън сцени + още от същото + още от същото и така час и полвина, защото филмът заковава таймера точно на час и полвина.

Лична оценка: 6.3/10 (защото съм фен на поредицата..)

Оценка в IMDB: 7.2/10

 

65. Neverland (2011)

 

 

Заглавие: Nerverland

Година: 2011

Държава: Великобритания

Режисьор: Nick Willing

Участват: Rhys Ifans, Charlie Rowe, Bob Hoskins, Keira Knightley

Филмът в IMDB

Да се похваля първо – сесията свърши!!! Това означава само, че дългият списък с филми, който правих по време на сесията е наред! Вчера изгледах новата екранизация за безсмъртния герой на Дж. М. Бари, която ни представя една нова страна на историята или по-скоро предшестващите книгата събития. Макар предисториите доста често да са считани за злоупотреба с класиките и предимно ненужни, смея да твърдя, че на SyFy им се е получила много добра продукция. Историята е написана много интересно и което е много важно – пасва и допълва на места събитията от оригинала.

Изборът на предимно британски актьори ме израдва супер много както винаги. Най-странен избор преди да гледам филма ми се стори Рис Айфънс в ролята на капитан Кук. Перфектен е! Трудно е да споделя кой знае какво за играта и за героя без да издам част от сюжета, така че ще ви оставя сами да прецените, но за мен преобразяването на Хук до образа, с който го познаваме беше удоволствие. Вечният му враг – Питър Пан пък е изигран от Чарли Роу, който макар че може да сте гледали в 1-2 по-големи продукции, е сравнително ново име. Все пак това не му пречи да изиграе страхотен Питър, като улавя както невиността и детското в героя, така и дързостта и смелостта му. Бих казал, че Роу ще го виждаме все по-често или поне така се надявам, защото талантът му тепърва ще започва да се разгръща. Не мога да пропусна и участието на Боб Хоскинс като знаменития Смий, ролята, която изигра и в Hook от 1991, заедно с други две големи имена – Дъстин Хофман и Робин Уилямс. Макар тук участието му да бе съвсем символично, беше наистина хубаво да го видя в още една част от света на Питър Пан.

Музиката и цялостното аудио и визуално оформление на филма също бяха на ниво. Разбира се специалните ефекти не бяха от най-високо качество като на места имаше прекалено явно грешки, но наистина не там е чарът на филма. Съставен от две части и правен за телевизията, Neverland e идеален избор за един съботен или неделен следобед с нещо топло за пиене пред екрана. Дори да не сте най-големите фенове на Питър Пан и компания, историята най-вероятно ще ви заплени и ще ви накара да желаете още истории за момчето, което не иска да порастне.

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.6/10

Join me, Hook, and together we can rule the world

 

61. Sherlock Holmes: A Game of Shadows (2011)

 

 

Заглавие:  Sherlock Holmes: A Game of Shadows

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Guy Ritchie

Участват: Robert Downey Jr., Jude Law, Noomie Rapace, Jared Harris, Stephen Fry

Филмът в IMDB

 

 

Точно (само!) 2 години отне на Гай Ричи направата на продължението за култовия детектив от улица Бейкър.

На първо място, съвсем спонтанно и не на място в началото на ревюто, искам да споделя колко страхотна работа е свършил Ханс Цимер със музиката към филма. Макар все още да не го правя абсолютно редовно, ми стана нещо като ритуал да си пускам саундтрака към филма, докато пиша за него и определено удоволствието в момента е в пъти по-голямо.

Както започнах, Гай Ричи не може да изпусне една златна гъска, каквато е екранизацията на приключенията за Шерлок Холмс, а в случая и феновете на първия филм няма защо да негодуват. Макар и само с едно гледане, мисля, че мога да кажа – A Game of Shadows не отстъпва като качество на първата част (според мен). Робърт Дауни и Джъд Лоу отново са перфектни в ролите си на Холмс и Уотсън, а химията помежду им е не много често срещана между двама актьори напоследък.  Нуми Рапас беше една от изненадите във филма (като участие). Актрисата от The Girl with the Dragon Tattoo (не версията на Финчър, а оригиналът от 2009) ми допадна изключително много, страшно чаровна, а ролята й на циганка беше близо до перфектна..поне до едно време. За съжаление с наближаването на края на филма героинята й започна да се губи в сценария, което не беше особено приятно, имайки се предвид симпатиите ми към нея. И като цяло женското присъствие се губеше  във филма. Лично аз щях да бъда къде, къде по-доволен при едно по-голямо участие на Рейчъл Макадамс и Кели Райли, които както лесно се вижда и в двата филма, се вписват страхотно в обстановката. А като говорим за актьорския състав не мога да не споделя и объркването си от участието на Джаред Харис в ролята на професор Мориарти, което обаче си е изцяло моя вина (поради неосведоменост). Не мога да отрека , че той се справи повече от добре с ролята и е достоен съперник на Робърт Дауни във филма. Най-приятната част от каста беше появата на Стивън Фрай, за която също не знаех. Който знае кой е последният, би трябвало да е наясно колко забавен е той и как внася единствено свежест във филма (останах в недоумение от голата му сцена във филма, но предполагам всеки би се забавлявал от присъствието му).

Задълбочавайки нещата спрямо първата част, Гай Ричи разчита още повече на slow-motion ефектите в A Game of Shadows, което може да се стори прекалено на някои, но за мен беше окей, тъй като трейлърът ме подготви и бях със сравнително положителна нагласа. Далеч не ме дразнят колкото използването на 3D технологии във всеки втори филм (благодаря се, че нямаше такива в този!).

Сценарият не е най-голямата сила на филма. Макар и интересна, историята е бедна на непредвидими моменти, да не кажа, че те изобщо липсват. Съвсем очаквано, финалът предоставя очеизбодната възможност за продължение, което естествено ще се посрещне с отворени обятия от феновете на поредицата (около 2014 г. според мен).

Съчетавайки страхотен екшън с предвидим, но все пак забавен хумор, Sherlock Holmes: A Game of Shadows е един перфектен избор за кино по празниците (имайки се предвид множеството бози, които дават в момента…!).

Лична оценка: 7.5/10

Оценка в IMDB: 7.9/10

 

If we can stop him, we shall prevent the collapse of Western civilization… No pressure.

 

60. Scott Pilgrim vs The World (2010)

 

 

Заглавие: Scott Pilgrim vs The World

Година: 2010

Държава: САЩ / Великобритания / Канада

Режисьор: Edgar Wright

Участват: Michael Cera, Mary Elizabeth Winstead, Alison Pill, Mark Webber, Chris Evans, Anna Kendrick, Kieran Kulkin

Филмът в IMDB

 

 

Още когато излезе информацията и трейлърите за филм по комикса за Скот Пилгрим знаех, че продукцията ще е върха. След няколко месеца чакане съвсем (не?)очаквано разбрах, че филмът, един от най-чаканите за 2010 от мен филми, няма да бъде излъчван по българските кина и ще трябва да се чака ДВД. За щастие чакането не беше дълго и месец по-късно дойде заветният миг. И се чудите дали си е заслужавало – нямаше дори капка разочарование въпреки изключително високите ми очаквания!

Режисьор на лентата е доста противоречивият в мненията на публиката Едгар Райт. Поне по наблюденията ми е или много харесван или много нехаресван (неразбран според мен). Лично аз съм от първите. Макар да не съм изгледал всичките му филми, сред които е и най-големият ми пропуск – Spaced (сериал с Ник Фрост и Саймън Пег) – от нещата, които съм гледал не е имало филм, който да не ми хареса.

В актьорския състав почти изцяло срещаме познати имена. Главната роля е за станалия известен със сравнително еднотипни роли – Майкъл Сера. По мое мнение Скот Пилгрим му се явява като глътка свеж въздух със своята разчупеност. Главната женска роля пък се пада на Мери Елизабет Уинстед, която със сигурност е станала мечта за всички нърдове, фенове на Рамона Флауърс (любимата на Скот Пилгрим). Сред поддържащите актьори също срещаме много свежи имена – Алисън Пил като огнената барабанистка от групата на Скот и Кийрън Кълкин като съквартирантът-хомосексуалист на Скот са ми личните любимците. Вечно подценявания Крис Еванс също е в каста със сравнително малка, но забавна роля.

Scott Pilgrim vs The World е от онези филми, които или са изключително тачени, или изключително неразбрани. Определено не е за всеки. Вдъхновен от инди вълната и старите видео игри, той е насочен към точно определена публика, но така че да постигне целта си на максимум.

Саундтракът е брутално як – предимно Beck! Изключително яки са моментите във филма, когато Sex Bob-Omb (групата на Скот) свирят или участват в Battle of the Bands – както казах, Алисън Пил в ролята на барабанистката Ким Пайн е просто перфектна! Ефектите също са страшно оригинални, прибавяйки към филма много елементи от класически видео игри като Super Mario и Zelda.

ПП: За малко да забравя и една много важна част от актьорския състав – фантастичния Джейсън Шварцман в ролята на големия лош във филма.

 

PREPARE FOR AN OLD-SCHOOL VIDEO GAMES INDIE-ROCK ADVENTURE!!!

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.6/10

 

We are Sex Bob-Omb! And we’re here to watch Scott Pilgrim kick your teeth in! One-two-three-four!

 

 

55. The Adjustment Bureau (2011)

Заглавие: The Adjustment Bureau

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: George Nolfi

Участват: Matt Damon, Emily Blunt, Anthony Mackie

Филмът в IMDB

 

След толкова филми напоследък, все още не мога да реша харесвам ли Мат Деймън или не чак толкова. Със сигурност не ми е сред най-несимпатичните актьори, но не ми е и сред големите любимци още. Може би някак си не може да ме грабне с някоя по-магнетична роля. От досега каквото съм гледал са добре,  ок, става, но нищо, което да ми хареса кой знае колко много. И все пак The Adjustment Bureau е крачка напред. Филмът е едно от добре отличаващите се  sci-fi заглавия за 2011 и разглежда една доста интересна, поне за мен, тема – намесата на чужда ръка в хода на историята и играта на свободната воля на хората в него. Макар и да няма епичността на филми като Inception или Gattaca примерно, The Adjustment Bureau се заиграва със съзнанието на зрителя и оставя доста отворени въпроси след края си. Лично аз мисля, че цялата вселена с агентите на съдбата би могла да се развие в други филми, отделно от историята в този, стига да е за добро, а не да се разводни. Но много биха били и срещу тази идея именно защото има доста неотговорени въпроси.

Поддържащият каст се представя на добро ниво. Емили Блънт е голямо удоволствие да я гледам, а и химията между нея и Деймън си я има. Антъни Маки също е голям симпатяга и за него повече съжалявам, че героят му не беше развит в по-голяма дълбочина, но в интерес на истината всички герои са изиграни дотам, докъдето са и границите на филма.

Много ми хареса как от началото до самия край присъства едно засилващо се напрежение, което приключва със страхотен завършек, противно на това, което очаквах, че ще се разводни накрая.

За финал бих искал да ви споделя една от моите чуденки, която може да има отговор във филма, но лично аз не съм го забелязал – защо точно шапките?

 

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 7.1/10

 

Most people live life on the path we set for them, too afraid to explore any other

 

52. Green Lantern (2011)

 

 

Заглавие: Green Lantern

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Campbell

Участват: Ryan Reynolds, Mark Strong, Tim Robbins

 

 

След като толкова много се плю по Green Lantern, очакванията ми се снижиха дотолкова, че в крайна сметка филмът далеч не ме разочарова. Наистина някои хора явно са имали мега високите очаквания за филм на DC, след Батман на Нолан или Watchmen.

От визуална гледна точка филмът си беше страхотен, много красив, ефектите бяха яко направени и т.н. Не мога да определя дали 3D-то е било излишно, защото го гледах вкъщи, но не мисля, че щях да съм кой знае колко очарован.

Иначе, верен на повечето филми на Marvel, въпреки че е от DC, Green Lantern възлагаше на забавна страна и олекотен сюжет за запознаване с героите и вселената, отколкото на кой знае какво задълбочаване в играта и сценария. Райън Рейнолдс беше що годе забавен, изключително клиширан разбира се и честно казано като Дедпуул повече го харесах. Самият супергерой е як, но Хал Джордън, когото видяхме беше изключително претупан и далеч не това, което можеше да бъде. Същото се отнася и за филма. Основният проблем на Green Lantern, е че дори за въвеждащ в историята на някой супергерой, филмът стои доста свободно в пространството, няма кой знае какъв замисъл и, което е особено недобре – поставя много въпроси за вселената на Корпуса на Зелените фенери, а не им отговаря.

В крайна сметка, филмът наистина не е толкова лош, ако го приемете като едно обикновено забавление, имащо за цел да ви запълни два часа, както биха го направили и много други филми без особен скрит замисъл в тях, освен този да вършат точно тази работа.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.1/10

 

In brightest day, in blackest night, no evil shall escape my sight!

 

 

45. Super (2010)

 

 

 

Заглавие: Super

Година: 2010

Държава: САЩ

Режисьор: James Gunn

Участват: Rainn Wilson, Ellen Page, Liv Tyler, Kevin Bacon

 

Очакванията ми за филма: тук малко Kick-ass, там малко Scott Pilgrim, като цяло едно инди забавление.  Реалността: доста брутална драма с комикси за фон.

 

Рейн Уилсън (Hesher) е мъж на средна възраст, с множество емоционални проблеми съпровождащи го още от ранното детство. Нужен е само един спусък, за да бъде предизвикан и този спусък се оказва героинята на Лив Тайлър, която превръща загубеняка Франк в супергерой. И тук свървшват приликите с Kick-Ass.

 

Режисьорът Джеймс Гън се опитва да постигне възможно най-реалистична история, макар и опитите му да пропадат от време на време. Героите му са отражение на болното общество, в което живеем, което прави Super доста тежък, особено на фона на очакванията за комедия. Докато т.нар. супергерои в Kick-Ass са така да се каже доста подготвени за предстоящите битки, героите на Рейн Уилсън и Елън Пейдж разчитат на своите емоции – водени са от болка, гняв, отчужденост, желанието да са значими по някакъв начин за един свят, който иначе не би ги забелязал. Уилсън е интересен с ролята си дотолкова, че изиграва Франк като изключително емоционален човек, на който му остава да се движи единствено по ръба. Елън Пейдж пък ми става все по-голяма любимка със всеки следващ филм. Героинята й e абсолютен психопат, което сме го виждали вече (Hard Candy), но там героинята й дори не се доближава до Болти, както нарича себе си. Последната се наслаждава на всяко едно брутално деяние и освен това му се наслаждава, без да има представа за граници. А лично за мен емоционалната й нестабилност се изразява най-ярко в привързаността й към Франк, която води и до може би най-силната сцена за младата актриса в Super – spoilers!

На Пейдж и Рейн Уилсън им помагат Лив Тайлър и Кевин Бейкън. За първата нямам кой знае какво да кажа. Въпреки че страшно я харесвам, в този филм не се проявява с кой знае какво – все пак през почти цялото време е надрусана. От друга страна Кевин Бейкън прави нелоша роля на злодея, макар и в този филм да е доста клиширан и неособено впечатляващ. Като актьор много ми напомня на Уилям Дефо и Кристофър Уолкън по някакъв начин. А пък и ролите на лошите му се отдават и то по един много естествен начин.

След като изгледах филма, в мен имаше едно чувство на смесица от тъга и шок, подобно на това, което изпитах след като изгледах Requiem for a dream, въпреки че двата филма са коренно различни. Но от друга страна и двата разказват за едни съвсем недалеч от реалността истории, които спокойно биха могли да са истина, а героите в тях да са жертви на статистиката във вестниците.

Super е добър, но не е Super (това клише не го очаквахте, нали!).  Предлага различен поглед върху влиянието на медиите върху хора в някаква степен и може да ви отблъсне с прекомерното си насилие. А може и да ви спечели с това.

Ще се радвам на мнения за филма! 😉

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.9/10

 

 

Shut up, crime!

 

 

44. Rise of the Planet of the Apes

Заглавие: Rise of the Planet of the Apes

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Rupert Wyatt

Участват: James Franco, Freida Pinto, John Lithgow, Tom Felton

Отидох със сравнително занижени очаквания на новия филм за Планетата на маймуните, но бях приятно изненадан. Въпреки че нямам много спомени от предната част от 2001, помня, че не беше лош и даже още сега след като напиша ревюто мисля да го гледам.

Rise of the Planet of the Apes е точно такава предистория каквато трябва да бъде. Показва как хората се опитват да си играят с неща, които не са предназначени да бъдат променяни, от което си и патят. Първото хубаво нещо на филма, което ме зарадва още преди дори да съм влязъл в кино салона беше, че не е 3D, което си е направо шокиращо, имайки се предвид, че е летен sci-fi блокбъстър. Освен това страшно ме зарадва, че гледахме хубав sci-fi филм без основното, което присъства във него да са безкрайни експлозии и катастрофи. Не че имам нещо против, но си беше приятно разнообразие.

В актьорския състав най-голямо впечатление естествено прави Джеймс Франко, чийто талант съм споменавал неведнъж. Героят му е добра извадка на това, което прави голяма част от  човечеството – експерименти с природата, повлияни от желанието да се направи нещо добро. Е, има нужда от малко развитие по него (героя), както и връзките между него и баща му (в ролята е Джон Литгоу, който се представя прилично, но му липсва екранно време), а и дори между него и Цезар. Именно приматът Цезар е звездата на филма,  брилянтно изигран, чрез движенията и емоциите (е, и фантастичните CGI ефекти) на ветеранът в тази област – Анди Съркис. Лично за мен това са може би най-добрите ефекти постигани в киното досега – изключително реалистични и ако не знаех, че е CGI, бих казал, че маймуните са истински.

Режисьорът Рупърт Уайът в крайна сметка е свършил невероятна работа. Филмът е доста по-добър от това, за което се представя, което в крайна сметка е по-добрият вариант от обратното. Макар и да не скача чак в категорията на Оскарите, Rise of the Planet of the Apes е доста близо до нея, а и завършва с поставени основи за продължение, което би могло да е един невероятен филм, с голямо значение за sci-fi жанра, каквито напоследък излизат все по-рядко.

Ако мога да кажа заключителни думи, то те са: Гледайте Rise of the Planet of the Apes, защото определено ще ви изненада и то приятно.

Лична оценка: 7.5/10

Оценка в IMDB: 7.9/10

NO!