78. The Muppets

Заглавие: The Muppets

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: James Bobin

Участват: The Muppets, Jason Segel, Amy Adams, Chris Cooper

Филмът в IMDB

Завръщането на Мъпетите на голям екран спокойно може да мине за един от, да не казвам най-добрите, но много добрите филми/комедии за 2011. Искате или не, The Muppets е забавен, остроумен, със страхотна музика и история, макар и не върха на сценарийното изкуство, то поне стопляща човека и внасяща малко или много позитивни мисли в деня ни.

Идеята за реюниън на Мъпетите е на любимецът на всички Джейсън Сийгъл (How I met your mother, Forgetting Sarah Marshall), който действа заедно с режисьора Джеймс Бобин и сценариста Никълъс Столър. Тримата целят припомнянето на позабравените любимци на децата. Опростявайки историята колкото е възможно, те компенсират с час и полвина непрестанен смях и забавление. Ейми Адамс и самият Сийгъл са в едни от главните роли, като не бива да забравяме кои истинските звезди. Легендарните Кърмит и Мис Пиги, подкрепяни от Фози, Бийкър, Енимъл и всички от бандата мъпети, дават всичко от себе си, за да припомнят какво е смях в най-чистата му и наивна форма.

Огромно браво получава Брет Макензи, който написва музиката към филма. Песните безспорно са един от най-големите плюсове на филма, като освен класиките, Макензи уцелва десятката и с няколко свои. Личните ми фаворити – Life’s a happy song и Man or a muppet, като втората дори спечели Оскар, което в някаква степен доказва въздействието й.

За Мъпетите бих могъл да кажа още много хвалебствия и може би пак ще са малко, тъй като от човек, който никога не е бил кой знае какъв фен на Мъпетите, се превърнах в потенциален фен. Дали целта на филма е постигната или старите кукли наистина вече не са на мода – само времето ще покаже. Дотогава.. Life’s a happy song if there someone by your side to sing along! ❤

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.8/10

As long as there are Muppets, for me, there’s still hope!

 

76. Hugo (2011)

Заглавие: Hugo

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Scorsese

Участват: Asa Butterfield, Chloe Moretz, Ben Kingsley, Christopher Lee

Филмът в IMDB

Има филми, които те омагьосват с атмосферата си и още преди да са свършили знаеш, че ще са ти любими. Именно такъв за мен е и Hugo. Интересен факт е, че явно това е първият филм за последните 10 години, в който Мартин Скорсезе не режисира Леонардо Ди Каприо. Е, този път мистър Скорсезе е заложил на великани в киното като Бен Кингсли и Кристофър Лий, а може би най-хубавото във филма са и двете брилянтни деца в главните роли – Клои Мориц и Ейса Бътърфийлд. Първата асоциация докато гледах Мориц ми беше Ема Уотсън. Младата актриса определено има едно интелигентно излъчване и ще е страхотна да продължи с висококачествени продукции като Hugo. За Ейса Бътъфийлд също ще се изкажа ласкателно, тъй като момчето има нещо необикновено в себе си, а играта му е брилянтна – някои сцени безспорно имах чувството, че играе порастнал, отработен актьор, а не дете.

Бен Кингсли изиграва страхотен Жорж Мелиес, като режисурата на Скорсезе изгражда един богат образ на кинотвореца и създаваните от него филми. В каста срещаме също в по-епизодични роли Саша Барон Коен, чиято роля е като сравнително приятна изненада. Макар да не е кой знае какво е хубаво да го видим в малко по-стойностен филм, а по-късно тази година очакваме и Les Miserables, така че ще чакаме да видим какво ще се случи с този образ. Кристофър Лий също прави епизодична роля, но разбира се винаги е приятно да го видим на екран, така че дори на малко екранно време му се зарадвах.

Макар Hugo да е сниман в 3D, не мога да кажа нищо за ефектите, понеже го гледах вкъщи, но филмът определено е изключително красив и подобно на примерно The Guardians: The Owls of Ga’Hoole (първият, за който се сетих..) мисля, че и тук 3D ефектът би бил само в плюс за продукцията.

Музиката – мисля, че е достатъчно да кажа, че е композирана от Howard Shore. Наистина омагьосваща музика, изпълваща целия свят, който заобикаля героите в Hugo.

Като цяло Hugo за мен е един от най-хубавите филми за 2011 и се нарежда сред най-любимите ми изобщо. Мартин Скорсезе е създал красива приказка, с която показва любовта си към кино изкуството не по-зле от The Artist. Така че освен силно да ви препоръчам да гледате Hugo, нямам какво друго да направя..

ГЛЕДАЙТЕ ГО! ❤

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.2/10

I had to be here for some reason.

 

75. Beginners (2010)

 

 

 

Заглавие: Beginners

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Mike Mills

Участват: Ewan McGregor, Christopher Plummer, Melanie Laurent

Филмът в IMDB

 

 

Едно от най-добрите попадения за 2011 (всъщност 2010, но като се има предвид кога тръгна филмът по кината..). Beginners няма кой знае какъв завъртян сценарий, но беше изключително удоволствие да го гледам, защото беше много истински и всеки момент от него е любов.

Едни от най-големите ми екранни любимци Кристофър Плъмър и поне според мен почти винаги недооцененият Юън Макгрегър са в пълна хармония в тази драма на Майк Милс. Нямах конкретни впечатления от режисьора, тъй като Beginners е едва вторият му пълнометражен игрален филм, а Thumbsucker – първия – не съм го гледал. Милс е създал един много топъл и романтичен филм, създаващ чувство за уют и определено оставящ ви с позитивни емоции след края си. Beginners е пълен със страхотна музика и красота във всеки свой кадър. А може би най-големият плюс на филма е как всеки може да се разпознае в героите и ситуациите, които срещаме в нашето всекидневие. Един от похватите на режисьора, който приятно ме изненадаха е използването на множество ретроспекции за допълване образите на героите. Милс се справя страхотно с тази си идея, което е похвално имайки се предвид неуспешните опити на много негови колеги.

Към страхотния актьорски състав ще видите и познатата от последния филм на Тарантино Inglourious Basterds – Мелани Лоран, която също е много естествена и през повечето време в страхотна химия с Макгрегър. И докато съм отново на него не мога да не споделя колко страхотно изпълнение прави той във филма. Кристофър Плъмър, който дори е номиниран за Оскар за поддържаща мъжка роля,  се справя също фантастично (и това го казвам без да омаловажавам ни най-малко играта на доктор Парнасус <3). Героят му е много колоритен, а Плъмър му придава допълнителен чар, който няма как да не допадне на всички.  Юън Макгрегър, обаче, носи основата на филма за мен. Не мога да пропусна и станалите някак си традиционни във филмите напоследък кучета-актьори, които дават всичко от себе си и винаги стават звездите на филмите си. В Beginners участва кучето Артър – Джак Ръсел териер, което, за да бъде още по-чаровно общува с простички субтитри с героя на Юън Макгрегър.

Та дори да не обичате прочувствени драми, топла музика и страхотни актьори препоръчвам филма заради страхотното куче Артър, което няма как да не ви допадне.

 

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.3/10

 

 

Our good fortune allowed us to feel a sadness our parents never had time for.

 

 

74. The Iron Lady (2011)

 

 

 

Заглавие: The Iron Lady

Година: 2011

Държава: Великобритания / Франция

Режисьор: Phyllida Lloyd

Участват: Meryl Streep, Alexandra Roach, Jim Broadbent

Филмът в IMDB

След като снощи гледах The Iron Lady стигнах до два основни извода. Първият е, че безспорно Мерил Стрийп се справя фантастично и наградата Оскар, която ще вземе след броени дни, а тя ще я вземе, е абсолютно заслужена. Номер две – филмът е изключително слаб и като цяло е далеч под нивото, на което се представя Стрийп. За сравнение с миналогодишния носител на статуетката за Най-добър филм The King’s Speech и дума не можа да става, като последния е малко преувеличено казано, но светлинни години напред, макар и да се забелязват прилики  в режисьорската работа. Изборът за смесване на реални исторически кадри във филма ми се стори неудачен или по-скоро изпълнението не беше добро, не знам. Също така една идея повече ми дойде екранното време на вече възрастната Тачър – беше сравнително безинтересна и не с не по-голям заряд от останалата част от филма.

Все пак The Iron Lady има и други добри страни освен брилянтната игра на Мерил Стрийп. Хареса ми играта на „младата“ Тачър, като в ролята е поне за мен неизвестната Александра Роуч. Също добра поддържаща роля прави и Джим Броудбент като съпругът на Тачър.

Доколко е точен исторически нямам точна представа, тъй като не съм запознат с биографията на Желязната лейди, но като сценарий филмът беше доста накъсан, опитвайки се да премине през всички периоди от живота на бившата министър-председателка на Великобритания. Интересни ми бяха моментите в парламента и словесните битки между нея и опонентите й, където за мен бяха едни от най-силните сцени на Мерил Стрийп.

Добра работа е свършил Томас Нюман с музиката към филма, добавяйки малко плюсове към цялостната ми оценка. За съжаление The Iron Lady можеше да бъде много повече от обикновен биографичен филм, имайки се предвид успеха на The King’s Speech, а също и на The Queen с Хелън Мирън. However.. Желязната лейди няма да е от онези филми, които ще бъдат запомнени от публиката или ако това стане ще е единствено със страхотното представяне на Мерил Стрийп.

 

 

Лична оценка: 6.7/10

Оценка в IMDB: 6.2/10

 

 

It used to be about trying to do something. Now it’s about trying to be someone.

 

73. The Rum Diary (2011)

 

 

 

Заглавие: The Rum Diary

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Bruce Robinson

Участват: Johnny Depp, Amber Heard, Aaron Eckhart, Giovanni Ribisi

Филмът в IMDB

 

 

Снощи най-после дойде ред да гледам екранизацията по романа на Хънтър С. Томпсън – The Rum Diary. За съжаление, поне според мен филмът е доста под очакваното ниво. От една страна вина за това може да се търси в режисьора Брус Робинсън, имайки се предвид, че това е четвъртият му филм изобщо и първият от 1992 насам – явно има причина да не се занимава с режисура. The Rum Diary не можа да ми прикове вниманието към екрана и да ме заинтересова със случващото се в него. От тотална катастрофа филмът е спасен най-вече от актьорския състав. Главната роля на журналиста Пол Кемп е за добрия приятел на Томпсън – Джони Деп, който обаче далеч не изиграва една от най-силните си роли. Въпреки това, както винаги си има своите добри моменти. Партнират му Аарън Екхарт, който не е особено интересен като персонаж и игра, както и Амбър Хърд, която в целия филм си е прекрасна и изкусителна (но само това). Силна игра мога да отбележа за поддържащите актьори Джовани Рибизи и Майкъл Рисполи, които придават малко от нужните съставки и колорит, за да бъде The Rum Diary гледаем. Не мога да отрека също, че музиката и на места атмосферата, припомняща за едни високи температури, плажове и добро настроение (действието се развива в Пуерто Рико) в това зимно време неизбежно повишиха оценката ми за филма.

Правейки няколко връзки с една предишна творба обвързваща Деп и Томпсън – Fear and loathing in Las Vegas, The Rum Diary предизвиква чувства на носталгия в някои киномани, а и все пак филмът е задължителен за феновете на писателя, дори да не е толкова силен на колкото са се надявали.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

 

 

Why did she have to happen? Just when I was doing so good without her.

 

 

 

 

67. The Help (2011)

Заглавие: The Help

Година: 2011

Държава: САЩ, Индия, Обединени Арабски Емирства

Режисьор: Tate Taylor

Участват: Emma Stone, Jessica Chastain, Viola Davies, Octavia Spencer

Филмът в IMDB

Още един от номинираните от Академията за най-добър филм беше изгледан, с което ми остават 5 филма от всички 9 номинирани. The Help е онези филми, които не са прекалено драматични, имат в себе си забавни моменти и разчитат на сигурност по отношение на историята.

Адаптиран по световния бестселър със същото заглавие, филмът обосновано се проточва в сравнително дългите 2 часа и полвина, като това обаче може би не за всички е минус. Макар да не съм чел книгата, съм на мнение, че за добрата екранизация на една книга определено е нужно по-детайлно заснемане на филма -> по-дълъг филм. Дали се е получило и в каква степен в този случай могат да кажат само хората, които са чели и романа.

Разчитайки на каст съставен почти изцяло от жени, The Help разглежда проблема за расовата дискриминация в Америка през 50те и 60те, като една писателка (в ролята е Ема Стоун) е готова да застане срещу всички наложени от поколението й норми и да направи един вид революция и промяна в общественото мнение спрямо недолюбваното цветнокожо население. Брилянтната игра на актрисите във филма им донася и цели 3 номинации за Оскар за главна и поддържаща женски роли. Макар Виола Дейвис да се справи страхотно, филмът разчита на сборната игра на цялата група, отколкото на единични изпълнения за главна роля. Силна в началото и в края, Дейвис разполага с подкрепата на Октавиа Спенсър през останалата част от филма.  Освен това конкуренцията й в лицето на Мерил Стрийп е изключително голяма, което значително намалява шансовете й за статуетката. По-големи шансове обаче имат Джесика Частейн и Октавиа Спенсър. Макар Спенсър да игра добре и със сигурност е допаднала на публиката, в това число и на мен, с нахаканата си игра, мисля, че Джесика заслужава напълно Оскара за най-добра поддържаща женска роля (и това го казвам без да съм гледал единствено The Artist от филмите, в които са номинирани актриси в тази категория). Неслучайно Частейн е наричана новата любимка на Холивуд, а с The Help мисля, че още повече затвърди позициите си. Ема Стоун както винаги беше изключителна, симпатична и наистина се нареди сред най-любимите ми актриси изобщо за изключително кратко време.

Другата голяма сила на филма е цялостната обстановка и усещане за периода на филма. Макар със сигурност да са направени малко по-полирани от действителността, детайлите, костюмите, декорите – всички са неповторими. Тук идва и учудването ми от липсата на каквито и да е номинации в тези две категории, но може би останалите филми са далеч по-добри в това отношение.

Лично аз се забавлявах страхотно докато гледах филма, а двата часа и полвина ми се сториха като много по-малко. Определено ще се гледа пак и наистина стискам палци на всички участвали в създаването му на предстоящите награди Оскар. Гледайте го!!!

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.1/10

If you can love your enemy, you already have victory.

 

66. Underworld: Awakening (2012)

Заглавие: Underworld: Awakening

Година: 2012

Държава: САЩ

Режисьор: Mans Marlind & Bjorn Stein

Участват: Kate Beckinsale, Stephen Rea, India Eisley

Филмът в IMDB

Кейт Бекинсейл в латексов костюм – 10/10 за филма, край на ревюто. За съжаление това не би било съвсем на място, имайки се предвид немалкото минуси на филма. Той сякаш е нахвърлян набързо, без особено задълбочаване в историята за Селийн и разчита на първичния и непрестанен екшън, отдалечавайки се значително от първите три части.  Първата забележка от моя страна е липсата на каквито и да е било актьори от предните серии освен Кейт и Скот Спийдман в ролята на Майкъл Корвин, който реално погледнато има 2 сцени, като в едната от тях спи. Държа да отбележа, че Бекинсейл ми е една от най-любимите актриси и съответно присъствието й за мен компенсира голяма част от негативите във Underworld 4, но някак си не е достатъчно за надминаване или дори достигане нивото на първите части. Въпреки че полага доста усилия за ролята, а това включва и сериозна физическа подготовка, Кейт няма кой знае каква подкрепа от колегите си. Режисьорът на предните филми Лен Уайзман се е оттеглил като продуцент, а неговото място е заето от шведските режисьори Манс Марлинд и Бьорн Стайн, които далееч не улавят духа на поредицата, а дори и на толкова хуления Underworld: Rise of the Lycans (който между другото на мен ми допадна много).   Заложили на безспирна сеч и прекалили с екшън сцените за сметка на сценария, шведското дуо ни дава единствено надежда, че грешките могат да бъдат поправени все пак в едно следващо продължение. За съжаление се съмнявам, макар и силно да се надявам, че Кейт ще продължи участието си в поредицата.

Като обобщение на краткото и всъщност измъчено, поради силната ми и неугасваща любов към поредицата ревю, мога да кажа, че филмът все пак е задължителен за феновете на Подземен свят. Засега това е продукцията с най-адекватни върколаци според мен, за разлика от недоразуменията, които сме виждали на екрана. Остава с евентуалното продължение да видим това, което трябваше да представлява този – трилър с вампири и върколаци, направен с мисъл и заплетена история балансирана със страхотен екшън, а не динамични екшън сцени + още от същото + още от същото и така час и полвина, защото филмът заковава таймера точно на час и полвина.

Лична оценка: 6.3/10 (защото съм фен на поредицата..)

Оценка в IMDB: 7.2/10

 

65. Neverland (2011)

 

 

Заглавие: Nerverland

Година: 2011

Държава: Великобритания

Режисьор: Nick Willing

Участват: Rhys Ifans, Charlie Rowe, Bob Hoskins, Keira Knightley

Филмът в IMDB

Да се похваля първо – сесията свърши!!! Това означава само, че дългият списък с филми, който правих по време на сесията е наред! Вчера изгледах новата екранизация за безсмъртния герой на Дж. М. Бари, която ни представя една нова страна на историята или по-скоро предшестващите книгата събития. Макар предисториите доста често да са считани за злоупотреба с класиките и предимно ненужни, смея да твърдя, че на SyFy им се е получила много добра продукция. Историята е написана много интересно и което е много важно – пасва и допълва на места събитията от оригинала.

Изборът на предимно британски актьори ме израдва супер много както винаги. Най-странен избор преди да гледам филма ми се стори Рис Айфънс в ролята на капитан Кук. Перфектен е! Трудно е да споделя кой знае какво за играта и за героя без да издам част от сюжета, така че ще ви оставя сами да прецените, но за мен преобразяването на Хук до образа, с който го познаваме беше удоволствие. Вечният му враг – Питър Пан пък е изигран от Чарли Роу, който макар че може да сте гледали в 1-2 по-големи продукции, е сравнително ново име. Все пак това не му пречи да изиграе страхотен Питър, като улавя както невиността и детското в героя, така и дързостта и смелостта му. Бих казал, че Роу ще го виждаме все по-често или поне така се надявам, защото талантът му тепърва ще започва да се разгръща. Не мога да пропусна и участието на Боб Хоскинс като знаменития Смий, ролята, която изигра и в Hook от 1991, заедно с други две големи имена – Дъстин Хофман и Робин Уилямс. Макар тук участието му да бе съвсем символично, беше наистина хубаво да го видя в още една част от света на Питър Пан.

Музиката и цялостното аудио и визуално оформление на филма също бяха на ниво. Разбира се специалните ефекти не бяха от най-високо качество като на места имаше прекалено явно грешки, но наистина не там е чарът на филма. Съставен от две части и правен за телевизията, Neverland e идеален избор за един съботен или неделен следобед с нещо топло за пиене пред екрана. Дори да не сте най-големите фенове на Питър Пан и компания, историята най-вероятно ще ви заплени и ще ви накара да желаете още истории за момчето, което не иска да порастне.

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.6/10

Join me, Hook, and together we can rule the world

 

64. The Girl with the Dragon Tattoo (2011)

Заглавие: The Girl with the Dragon Tattoo

Година: 2011

Държава: САЩ / Швеция / Великобритания / Германия

Режисьор: David Fincher

Участват: Rooney Mara, Daniel Craig, Christopher Plummer

Филмът в IMDB

Най-после го гледах!!! Независимо какво казват всички, аз мисля, че филмът беше страхотен. Не казвам и съм далеч от мисълта, че няма минуси, но съм срещал далеч по ненужни за киноманите филми.

Първо искам да отбележа, че Руни Мара беше невероятна. Макар да е разпространено мнението, че Нуми Рапас е много по-добра в ролята, аз мисля, че двете ни предоставят невероятни изпълнения и дори не би трябвало да се сравняват.  Та на въпроса отново – Руни изигра ролята супер емоционално, за запознатите е ясно, че се беше отдала изключително много на героинята, като това включва направата на пиърсинги, прически и т.н, което напълно я промени на външен вид – риск, който не много актриси си позволяват. Дръзка в играта си и непоколебима да покаже тялото си, канадката за мен е звездата на филма. Докато в The Social Network спечели симпатиите ни дори с малко екранно време, тук Руни се реваншира като ни приковава в екраните за над 2 часа и полвина.

Екранният партньор на Мара е далеч по-познатият на Холивуд Даниел Крейг, за когото лично аз имам по-скоро неутрално мнение. Не е да не го харесвам, но със сигурност не е един от любимците ми. Въпреки това тук се представя по-скоро добре, макар на места играта му да ми се стори леко лигава. От останалите актьори както винаги ми хареса Кристофър Плъмър, но с това мнението ми за каста свършва. Нямаше кой знае какви забележителни моменти от подгряващите актьори, като изключим играта на актьора изиграл новия настойник на Лизбет, изключително противен герой, който ме отвращава на каквито и да било езици и в каквито и да било версии на филма – а защо, ще разберете като гледате филма.

Както във всеки филм на Дейвид Финчър и тук всичко е полирано, изпипано до край и е невероятно удоволствие да се гледа самият филм, като за почитателите на режисьора (като мен) то започва дори със самото отиване към киното. Не мога да не отбележа невероятното интро към филма, със звучащата за фон Immigrant song на Led Zeppelin, представена ни в случая от дуото Трент Резнър и Атикус Рос. Както и в The Social Network, тук те отново са свършили страхотна работа, макар да са с една идея по-слаби от последно споменатия филм. Та интрото беше п-е-р-ф-е-к-т-н-о.

Като цяло филмът не мисля, че ще стане класика, но определено е добър. Ако не сте гледали шведската версия, то ще е супер да го видите заради историята. Ако сте фен на Финчър, то е абсолютно задължително да го видите и сигурно вече сте го направили. А пък ако сте гледали шведската версия, отново трябва да го гледате, защото е доста добър римейк или по-скоро филм по книгата.

Лична оценка: 8.5/10

Оценка в IMDB: 8.3/10

And stop visiting tattoo removal websites, or I’ll do it again.

 

Дистрибуцията на филми и България!

Въпреки че съм в сесия и имам ужасно много да уча, не можах да не отделя малко време за написването на този пост. Предварително искам да спомена, че това личното ми мнение и не искам да натоварвам с него когото и да било, така че ще се радвам да чуя и противоположни мнения, оборващи ме и поправящи пропуските в знанията ми относно темата.

Тъй като днес – 15.01.2012 (неделя!) е едно от най-големите събития в света на киното – Златните глобуси, просто в мен се надигна вълна от недоволство и желание за покупката на автомат след като се сетих отново за реалността и как се движим с месеци назад спрямо множеството, говорейки за доставянето на новите филмови заглавия.

За наградите Златен Глобус конкретно са номинирани 6 филма за Най-добра драма и 5 филма за Най-добър мюзикъл/комедия. За най-добра драма номинираните филми са The Descendants, Hugo, Moneyball, The Help, War Horse и The Ides of March. От тези 6 филма към днешна дата в България сме имали възможността да видим единствено Moneyball, чиято премиера беше преди 2 дни, на 13 януари, 2012г. Минавайки към филмите от втората категория мога да отбележа прираст – цели два филма в лицето на 50/50, чиято премиера беше на 6 януари, 2012 и Midnight in Paris, който започна излъчването си още в края на 2011.

Така общо 3 от 11 номинирани филма са могли да привлекат вниманието на киноманите до деня на едни от най-престижните награди в кино индустрията. Останалите или ще започнат излъчване през февруари-март, или за съжаление изобщо няма да бъдат излъчени в българските салони. Разбира се винаги съществува и опцията да се свалят филмите от някой тракер – шансът да са с хубаво качество толкова скоро обаче е минимален, ако изобщо ги има качени.

Обобщението – в България, ако искаш да си в крачка с новите филми трябва да си ги сваляш с качеството на любителската камера, с която са снимали филма в САЩ, Русия или където и да е било другаде или да си падаш по филми като Пираня 3D, Immortals и други, които далеч не се забавят така.

Няма да обвинявам никого, защото въпреки желанието ми да се занимавам професионално с това, все още не съм запознат как работи системата с дистрибуцията на филми, но сме далеч от средата, съдейки по премиерните дати в останалите страни.

Пожелавам ви приятно гледане на наградите довечера и се надявам въпреки, че не сме гледали повечето филми да се забавляваме страхотно. Да не говорим, че щом водещ отново е Рики Джървейс няма как да не е неповторимо!

PS: Дано има много разплакани „звезди“ xDDD