76. Hugo (2011)

Заглавие: Hugo

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Scorsese

Участват: Asa Butterfield, Chloe Moretz, Ben Kingsley, Christopher Lee

Филмът в IMDB

Има филми, които те омагьосват с атмосферата си и още преди да са свършили знаеш, че ще са ти любими. Именно такъв за мен е и Hugo. Интересен факт е, че явно това е първият филм за последните 10 години, в който Мартин Скорсезе не режисира Леонардо Ди Каприо. Е, този път мистър Скорсезе е заложил на великани в киното като Бен Кингсли и Кристофър Лий, а може би най-хубавото във филма са и двете брилянтни деца в главните роли – Клои Мориц и Ейса Бътърфийлд. Първата асоциация докато гледах Мориц ми беше Ема Уотсън. Младата актриса определено има едно интелигентно излъчване и ще е страхотна да продължи с висококачествени продукции като Hugo. За Ейса Бътъфийлд също ще се изкажа ласкателно, тъй като момчето има нещо необикновено в себе си, а играта му е брилянтна – някои сцени безспорно имах чувството, че играе порастнал, отработен актьор, а не дете.

Бен Кингсли изиграва страхотен Жорж Мелиес, като режисурата на Скорсезе изгражда един богат образ на кинотвореца и създаваните от него филми. В каста срещаме също в по-епизодични роли Саша Барон Коен, чиято роля е като сравнително приятна изненада. Макар да не е кой знае какво е хубаво да го видим в малко по-стойностен филм, а по-късно тази година очакваме и Les Miserables, така че ще чакаме да видим какво ще се случи с този образ. Кристофър Лий също прави епизодична роля, но разбира се винаги е приятно да го видим на екран, така че дори на малко екранно време му се зарадвах.

Макар Hugo да е сниман в 3D, не мога да кажа нищо за ефектите, понеже го гледах вкъщи, но филмът определено е изключително красив и подобно на примерно The Guardians: The Owls of Ga’Hoole (първият, за който се сетих..) мисля, че и тук 3D ефектът би бил само в плюс за продукцията.

Музиката – мисля, че е достатъчно да кажа, че е композирана от Howard Shore. Наистина омагьосваща музика, изпълваща целия свят, който заобикаля героите в Hugo.

Като цяло Hugo за мен е един от най-хубавите филми за 2011 и се нарежда сред най-любимите ми изобщо. Мартин Скорсезе е създал красива приказка, с която показва любовта си към кино изкуството не по-зле от The Artist. Така че освен силно да ви препоръчам да гледате Hugo, нямам какво друго да направя..

ГЛЕДАЙТЕ ГО! ❤

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.2/10

I had to be here for some reason.

 

73. The Rum Diary (2011)

 

 

 

Заглавие: The Rum Diary

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Bruce Robinson

Участват: Johnny Depp, Amber Heard, Aaron Eckhart, Giovanni Ribisi

Филмът в IMDB

 

 

Снощи най-после дойде ред да гледам екранизацията по романа на Хънтър С. Томпсън – The Rum Diary. За съжаление, поне според мен филмът е доста под очакваното ниво. От една страна вина за това може да се търси в режисьора Брус Робинсън, имайки се предвид, че това е четвъртият му филм изобщо и първият от 1992 насам – явно има причина да не се занимава с режисура. The Rum Diary не можа да ми прикове вниманието към екрана и да ме заинтересова със случващото се в него. От тотална катастрофа филмът е спасен най-вече от актьорския състав. Главната роля на журналиста Пол Кемп е за добрия приятел на Томпсън – Джони Деп, който обаче далеч не изиграва една от най-силните си роли. Въпреки това, както винаги си има своите добри моменти. Партнират му Аарън Екхарт, който не е особено интересен като персонаж и игра, както и Амбър Хърд, която в целия филм си е прекрасна и изкусителна (но само това). Силна игра мога да отбележа за поддържащите актьори Джовани Рибизи и Майкъл Рисполи, които придават малко от нужните съставки и колорит, за да бъде The Rum Diary гледаем. Не мога да отрека също, че музиката и на места атмосферата, припомняща за едни високи температури, плажове и добро настроение (действието се развива в Пуерто Рико) в това зимно време неизбежно повишиха оценката ми за филма.

Правейки няколко връзки с една предишна творба обвързваща Деп и Томпсън – Fear and loathing in Las Vegas, The Rum Diary предизвиква чувства на носталгия в някои киномани, а и все пак филмът е задължителен за феновете на писателя, дори да не е толкова силен на колкото са се надявали.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

 

 

Why did she have to happen? Just when I was doing so good without her.

 

 

 

 

65. Neverland (2011)

 

 

Заглавие: Nerverland

Година: 2011

Държава: Великобритания

Режисьор: Nick Willing

Участват: Rhys Ifans, Charlie Rowe, Bob Hoskins, Keira Knightley

Филмът в IMDB

Да се похваля първо – сесията свърши!!! Това означава само, че дългият списък с филми, който правих по време на сесията е наред! Вчера изгледах новата екранизация за безсмъртния герой на Дж. М. Бари, която ни представя една нова страна на историята или по-скоро предшестващите книгата събития. Макар предисториите доста често да са считани за злоупотреба с класиките и предимно ненужни, смея да твърдя, че на SyFy им се е получила много добра продукция. Историята е написана много интересно и което е много важно – пасва и допълва на места събитията от оригинала.

Изборът на предимно британски актьори ме израдва супер много както винаги. Най-странен избор преди да гледам филма ми се стори Рис Айфънс в ролята на капитан Кук. Перфектен е! Трудно е да споделя кой знае какво за играта и за героя без да издам част от сюжета, така че ще ви оставя сами да прецените, но за мен преобразяването на Хук до образа, с който го познаваме беше удоволствие. Вечният му враг – Питър Пан пък е изигран от Чарли Роу, който макар че може да сте гледали в 1-2 по-големи продукции, е сравнително ново име. Все пак това не му пречи да изиграе страхотен Питър, като улавя както невиността и детското в героя, така и дързостта и смелостта му. Бих казал, че Роу ще го виждаме все по-често или поне така се надявам, защото талантът му тепърва ще започва да се разгръща. Не мога да пропусна и участието на Боб Хоскинс като знаменития Смий, ролята, която изигра и в Hook от 1991, заедно с други две големи имена – Дъстин Хофман и Робин Уилямс. Макар тук участието му да бе съвсем символично, беше наистина хубаво да го видя в още една част от света на Питър Пан.

Музиката и цялостното аудио и визуално оформление на филма също бяха на ниво. Разбира се специалните ефекти не бяха от най-високо качество като на места имаше прекалено явно грешки, но наистина не там е чарът на филма. Съставен от две части и правен за телевизията, Neverland e идеален избор за един съботен или неделен следобед с нещо топло за пиене пред екрана. Дори да не сте най-големите фенове на Питър Пан и компания, историята най-вероятно ще ви заплени и ще ви накара да желаете още истории за момчето, което не иска да порастне.

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.6/10

Join me, Hook, and together we can rule the world