73. The Rum Diary (2011)

 

 

 

Заглавие: The Rum Diary

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Bruce Robinson

Участват: Johnny Depp, Amber Heard, Aaron Eckhart, Giovanni Ribisi

Филмът в IMDB

 

 

Снощи най-после дойде ред да гледам екранизацията по романа на Хънтър С. Томпсън – The Rum Diary. За съжаление, поне според мен филмът е доста под очакваното ниво. От една страна вина за това може да се търси в режисьора Брус Робинсън, имайки се предвид, че това е четвъртият му филм изобщо и първият от 1992 насам – явно има причина да не се занимава с режисура. The Rum Diary не можа да ми прикове вниманието към екрана и да ме заинтересова със случващото се в него. От тотална катастрофа филмът е спасен най-вече от актьорския състав. Главната роля на журналиста Пол Кемп е за добрия приятел на Томпсън – Джони Деп, който обаче далеч не изиграва една от най-силните си роли. Въпреки това, както винаги си има своите добри моменти. Партнират му Аарън Екхарт, който не е особено интересен като персонаж и игра, както и Амбър Хърд, която в целия филм си е прекрасна и изкусителна (но само това). Силна игра мога да отбележа за поддържащите актьори Джовани Рибизи и Майкъл Рисполи, които придават малко от нужните съставки и колорит, за да бъде The Rum Diary гледаем. Не мога да отрека също, че музиката и на места атмосферата, припомняща за едни високи температури, плажове и добро настроение (действието се развива в Пуерто Рико) в това зимно време неизбежно повишиха оценката ми за филма.

Правейки няколко връзки с една предишна творба обвързваща Деп и Томпсън – Fear and loathing in Las Vegas, The Rum Diary предизвиква чувства на носталгия в някои киномани, а и все пак филмът е задължителен за феновете на писателя, дори да не е толкова силен на колкото са се надявали.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

 

 

Why did she have to happen? Just when I was doing so good without her.

 

 

 

 

62. Once (2006)

Заглавие: Once

Година: 2006

Държава: Ирландия

Режисьор: John Carney

Участват: Glen Hansard, Marketa Irglova

Филмът в IMDB

Честита 2012!!! Нека бъде още по-добра във всяко едно отношение от 2011 и естествено и във кино преживяванията, които ще ни предложи!

Изключително съм щастлив, че попаднах на филма, който ще ви представя сега.

Once разказва историята на уличен музикант и негова приятелка имигрантка, изминавайки пътя от измислянето до записването на албум. Сюжетно филмът наистина не е кой знае какво. Изключително опростен откъм история, силата на Once е в стила на заснемане и най-вече в музиката! Визуално филмът е страхотно направен, сниман по улиците на Дъблин, много се доближава до документален филм. Доколкото ми е известно не съм много напред с ирландското кино, но определено този филм е едно страхотно начало. Виж обаче с ирландската музика и преди съм се срещал в не една нейна форма. Главните роли във филма се играят от Глен Хансард и Маркета Ирглова. Интересното е, че двамата имат инди/фолк група наречена The Swell Season и съответно всички песни във филма са техни. Имайки се предвид, че те са музиканти, а не актьори, играта им е на задоволително ниво, а и прави филма да изглежда изключително реалистичен, което е един от най-отявлените му плюсове, поне според мен. Съвсем подходящо за инди атмосферата, която излъчва лентата и музиката пасва точно като парченце от пъзел. Преплетена в събитията във филма, музиката разказва още един път любовната история на двамата герои, които дори нямат имена, а са оставени да бъдат описани от песните им.

След излизането си, филмът печели освен всички останали награди от всевъзможни фестивали и най-голямата – Оскар! Той е за двойката, съчинила музика и е за Оригинална песен в пълнометражен филм – Falling slowly.

Наистина горещо препоръчвам Once. Няма да забравите филма, а дори да не сте фенове на инди/фолк музиката чуйте и групата, мисля, че също ще останат в главите и сърцата ви за дълго време!

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

I listen.

 

60. Scott Pilgrim vs The World (2010)

 

 

Заглавие: Scott Pilgrim vs The World

Година: 2010

Държава: САЩ / Великобритания / Канада

Режисьор: Edgar Wright

Участват: Michael Cera, Mary Elizabeth Winstead, Alison Pill, Mark Webber, Chris Evans, Anna Kendrick, Kieran Kulkin

Филмът в IMDB

 

 

Още когато излезе информацията и трейлърите за филм по комикса за Скот Пилгрим знаех, че продукцията ще е върха. След няколко месеца чакане съвсем (не?)очаквано разбрах, че филмът, един от най-чаканите за 2010 от мен филми, няма да бъде излъчван по българските кина и ще трябва да се чака ДВД. За щастие чакането не беше дълго и месец по-късно дойде заветният миг. И се чудите дали си е заслужавало – нямаше дори капка разочарование въпреки изключително високите ми очаквания!

Режисьор на лентата е доста противоречивият в мненията на публиката Едгар Райт. Поне по наблюденията ми е или много харесван или много нехаресван (неразбран според мен). Лично аз съм от първите. Макар да не съм изгледал всичките му филми, сред които е и най-големият ми пропуск – Spaced (сериал с Ник Фрост и Саймън Пег) – от нещата, които съм гледал не е имало филм, който да не ми хареса.

В актьорския състав почти изцяло срещаме познати имена. Главната роля е за станалия известен със сравнително еднотипни роли – Майкъл Сера. По мое мнение Скот Пилгрим му се явява като глътка свеж въздух със своята разчупеност. Главната женска роля пък се пада на Мери Елизабет Уинстед, която със сигурност е станала мечта за всички нърдове, фенове на Рамона Флауърс (любимата на Скот Пилгрим). Сред поддържащите актьори също срещаме много свежи имена – Алисън Пил като огнената барабанистка от групата на Скот и Кийрън Кълкин като съквартирантът-хомосексуалист на Скот са ми личните любимците. Вечно подценявания Крис Еванс също е в каста със сравнително малка, но забавна роля.

Scott Pilgrim vs The World е от онези филми, които или са изключително тачени, или изключително неразбрани. Определено не е за всеки. Вдъхновен от инди вълната и старите видео игри, той е насочен към точно определена публика, но така че да постигне целта си на максимум.

Саундтракът е брутално як – предимно Beck! Изключително яки са моментите във филма, когато Sex Bob-Omb (групата на Скот) свирят или участват в Battle of the Bands – както казах, Алисън Пил в ролята на барабанистката Ким Пайн е просто перфектна! Ефектите също са страшно оригинални, прибавяйки към филма много елементи от класически видео игри като Super Mario и Zelda.

ПП: За малко да забравя и една много важна част от актьорския състав – фантастичния Джейсън Шварцман в ролята на големия лош във филма.

 

PREPARE FOR AN OLD-SCHOOL VIDEO GAMES INDIE-ROCK ADVENTURE!!!

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.6/10

 

We are Sex Bob-Omb! And we’re here to watch Scott Pilgrim kick your teeth in! One-two-three-four!

 

 

53. Midnight in Paris (2011)

 

 

Заглавие: Midnight in Paris

Година: 2011

Държава: Испания / САЩ

Режисьор: Woody Allen

Участват: Owen Wilson, Rachel McAdams, Kathy Bates, Michael Sheen, Marion Cotillard, Adrien Brody, Alison Pill

 

 

Бях изпаднал в един от онези периоди, в които не знаеш какъв филм ти се гледа и съответно не гледаш нищо друго освен сериали. Естествено това се отрази и на блога във формата на двуседмична суша от постове, за което съжалявам. Но днес в това страхотно дъждовно време всичко си дойде на мястото и не мисля, че има по-подходящ филм за това от Midnight in Paris.

Режисьор на лентата е геният Уди Алън, който отново разчита на невероятен каст, както и в предишните си филми. В главната роля виждаме като един млад Алън, Оуен Уилсън, когото аз бях свикнал да гледам в комедийни роли, така че разнообразието в романтична драма ми дойде като глътка свеж въздух, а предполагам и за него.

Oще от началото на филма се усеща невероятната атмосфера на Париж, като за фон на прекрасните кадри от града се чува така добре пасващия френски джаз. Очертаващата се тенденция във филмографията на режисьора да улавя есенцията на европейския чар в последните си филми определено му спечелва много нова публика, включително и моя милост. Подобаващо на обстановката, филмът е като една любовна поема на Уди Алън към Париж. На преден план именития режисьор поставя всичко това, с което е известен градът, както и цяла Франция – любовта, изкуството, емоциите, вдъхновението. Освен красотата на парижките улици през XXI век, Уди Алън ни въвежда и в мечтания от главния герой свят на Париж от 20те години на миналия век, който не отстъпва по обаятелност на съвременния. Брилянтна игра от Том Хидълстън, Мaрион Котияр, Ейдриън Броуди и Алисън Пил, които пресъздават исторически личности от средите на изкуството и буржоазията в Париж през 20те години на ХХ век. Няма да продължавам с подробности, за да не разкривам от сюжета на филма, но личните ми симпатии като поддържащи актьори са към Том и Алисън Пил, които са изключително чаровни като семейство Фицджералд, както и към фантастичния Ейдриън Броуди, чиято роля е на Салвадор Дали – FLAWLESS PERFORMANCE! Няма как да не спомена и Рейчъл Макадамс, която тук не играе кой знае колко позитивна роля, но пък е сладка както винаги и е удоволствие да я видим на екран. В  главната женска роля е магнетичната Марион Котияр, която става все по-популярна и разбира се все по-голяма любимка на зрителите – и то не без причина. Френската актриса сякаш наистина е от 20те години, както героинята си и успява да открадне всяка секунда от вниманието ни докато я гледаме.

В историята, Уди Алън използва по много хитър начин връщане назад във времето, като далеч не затормозява зрителя с подробности и въпроси реално ли е случващото или не, а задава други имащи по-голямо значение въпроси (говорейки за истиността на дадени събития във филм и по какъв начин са се случили ми напомня в голяма степен на Don Juan DeMarco с Джони Деп и Марлон Бранд). По-интересна е темата за това как всъщност възприемаме света, в който живеем. За героите от филма настоящето, в което живеят, независимо кога е то е сиво и скучно, докато отминалите времена за „златни“.

Midnight in Paris е изключително очароващ, магически и не на последно, а дори на едно от първите места – ужасно романтичен, различаващ се от сравнително плоските и повтарящи се напоследък романтични комедии. Горещо го препоръчвам не само на почитателите на Уди Алън, но и на всички останали. Надявам се да ви вдъхнови и накара да помечтаете както направи с мен.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

That Paris exists and anyone could choose to live anywhere else in the world will always be a mystery to me.

 

48. Chalet Girl (2011)

 

 

Заглавие: Chalet Girl

Година: 2011

Държава: Великобритания / Германия / Австрия

Режисьор: Phil Traill

Участват: Felicity Jones, Ed Westwick, Bill Nighy, Bill Bayley

 

 

Всеки би се съгласил, че сладникавите, еднотипни и изключително предсказуеми романтични комедии са една от най-големите напасти в кино индустрията, но и много хора ще се съгласят с мен, че гледането на един такъв от време на време, особено в приятна компания, не е чак толкова лошо нещо.

Филмът разказва историята на момиче, което се премества от Англия в Австрия, за да работи като камериерка на вилата на милиардери. Там естествено се влюбва в един от синовете на собствениците, а паралелно с това и открива една нова своя страст – сноубордингът, като се подготвя дори за състезание. Излишно е да казвам, че филмът е напълно предсказуем още от началото. И все пак има доста добри майтапи от време на време. Съставът е предимно от английски актьори, каквато е и продукцията, което автоматично повишава оценката му, защото английските актьори са ми слабост. Имаме Фелисити Джоунс, която се оказа, че съм я гледал в Doctor Who, но това го разбрах впоследствие. Много я харесах, има нещо много Елън Пейдж-овско в нея, а на една от сцените показа и доста повече от това, което се предполага от филма.От друга страна партньорът й Ед Уестуик изобщо не ми хареса – много, ама изключително захарасон, имаме си един Едуард Кълън вечем не мисля, че е нужен още един. Виж обаче Бил Наи е просто супер, както винаги. Не че играе кой знае каква роля, но на мен ми беше много забавен и беше супер да го гледам. Много готин беше и Бил Бейли, който игра зациклилият на едно място баща на главната героиня.

Дотук са и нещата, които исках да кажа за Chalet Girl. Обобщено – филмът няма да ви разочарова. От тези филми, човек винаги знае какво да очаква и единственото, което може да стане е да ви хареса. Напълно гледаем е!

 

 

Лична оценка: 6/10

Оценка в IMDB: 5./10

 

 

Do we pay extra for irony?  

(Bill Nighy’s character)

 

 

 

 

 

42. Pirates of the Caribbean: On stranger tides (2011)

 

 

Заглавие: Pirates of the Caribbean: On strager tides

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Rob Marshall

Участват: Johnny Depp, Penelope Cruz, Geoffrey Rush, Ian McShane

 

 

Първо искам да се извиня за голямата почивка от блогърстване, но се захванах да гледам Supernatural, който е 6 сезона и не бях гледал никакви филми 2-3 седмици, докато го изгледам. Но сега вече съм наизтеглил доста материал, така че продължавам с пълна сила!

 

Четвъртата част на Карибски пирати озаглавена В непознати води, беше събрала негативи още преди излизането си, поради факта, че е четвърта част и доста хора бяха на мнение, че се издава единствено заради парите, което е и почти сигурен успех за провал. Е, филмът излезе и си събра противоречиви мнение, но аз като цяло съм доволен.

Най-слабата част на филма според мен беше сценарият. Въпреки, че не беше заплетен както във втория и третия филм от поредицата, не можа да достигне нивото на гениална простоватост на Curse of the Black Pearl. Макар и в At world’s end да приключиха историите на Уил Търнър и Елизабет Суон, тук имаме нови също толкова, а може би и по-интересни персонажи. На първо място поставям естествено героинята на прекрасната Пенелопе Крус – Анджелика, която е страхотна разбойничка – темпераментна, луда, емоционална – точно това, което трябва да стои срещу Джак – една силна жена. Няма да ви лъжа – и актрисата, и героинята ми харесаха пет милиарда пъти повече от тези на Кийра Найтли. Не че не е хубаво момичето или нещо такова, но някак си ми е прекалено прехвалена, а не ме грабва с нищо. Както и да е, let’s move on. Друг интересен герой, който обаче се появява само в този филм е този на Йън Макшейн – Черната брада – легендарен пират, всявал страх и в най-закоравелите си врагове. Има страхотна каризма, притежава от онова усещане, което носеше Джефри Ръш с Барбоса в първия филм (който между другото не изневери на себе си и беше супер както винаги). Имаме си и нова любовна история – между русалката Сирена и преподобния Филип – изключително клиширана и по мое мнение много сладка и на място. Дори се надявам в следващия филм да присъстват пак.

Откъм музика филмът е както винаги страхотен – т.нар. пиратска музика ме радва още от първия филм, а основната мелодия на пиратите си стана емблематична – нещо, което не се случва много често, както се замислих днес.

За 3D-ефектите нищо не мога да кажа, тъй като гледах филма в нас, но откъм сценични декори, костюми и прочее визуални подробности, филмът беше перфектен.

От Дисни обещаха поне още един филм от така любимия ни франчайз, така че петата част ни очаква. Аз лично се надявам да доразвият историята между Анджелика и Джак, защото наистина малко през пръсти минаха този път, но в тях двамата има много хляб още, така че ще се чака, а през това време изгледайте този, задължителен е за феновете на поредицата.

 

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.8/10

 

It’s a pirate’s life for me

 

 

 

 

 

21. The Romantics

 

 

Заглавие: The Romantics

Година: 2010

Държава: САЩ

Режисьор: Galt Niederhoffer

Участват: Anna Paquin, Josh Duhamel, Katie Holmes, Elijah Wood, Candice Bergen

 

 

Удивително богат на известни актьори и актриси филм, само че кастът далеч не прави всичко във филма. Нямах кой знае какви очаквания за филма, защото след като го видях и го изтеглих, веднага го гледах без друга допълнителна информация като изключим това кой участва. Трите главни роли са за Джош Дюамел, Кейти Холмс и Ана Пакуин. За съжаление нито един от тримата не се представя на кой знае какво ниво. Накратко историята разказва за любовен триъгълник между героите на въпросните трима, който има за фон сватбата между героите на Дюамел и Пакуин, а героинята на Кейти Холмс играе голямата любов на младоженеца. Не знам дали дървената игра на Кейти Холмс се дължи на това, че не я харесвам по принцип или на това, че всъщност наистина не играе добре. Допълнително към това, химията между нея и Дюамел почти я няма там, където всъщност трябва да има една огнена връзка. Ана Пакуин пък, която може би защото ми е любимка, се справя най-свястно от тримата, въпреки че героинята й е толкова депресирана, че самата игра не показва възможностите на Пакуин. От поддържащите актьори имаше добри попадения, като най ми хареса Диана Ейгрън (вече популярна от Glee), която играеше малката сестра на Пакуин и се справи много добре, а дори имаше няколко забавни момента между двете.

Въпреки, че е час и полвина дълъг, филмът всъщност минава доста бързо, което показва, че всъщност не е чак толкова зле. Филмът е доста приятен и става за гледане, но е далеч от романтичните класики в киното. Напомня като продукция на Evening с Клеър Дейнс, който по същия начин много исках да харесам, но просто му липсваше нещо.

Както и да е, ще се радвам на други мнения, филмът не е лош, но е далеч от велик.

 

Лична оценка: 6/10

Оценка в IMDB: 5.2/10

 

We share a history and we share a goal – to inspire and to be inspired

 

5. There’s something about Mary (1998)

Заглавие: There’s something about Mary

Година: 1998

Държава: САЩ

Режисьор: Боби и Питър Фарели

Актьори: Бен Стилър, Камерън Диаз, Мат Дилън, Крис Елиът

Има три типа комедии – които те карат да се усмихваш, които те карат да се смееш и които те карат да се търкаляш по пода издавайки звуци като тюлен. Something about Mary e точно от този трети тип комедии, които за съжаление не са от най-често срещаните. Това се дължи от една страна на създателите на филма – братята Фарели, които правят точно такъв тип филми. В репертоара им намираме Dumb and dumber, Shallow Hal, Stuck on you, както и естествено Me, myself and Irene. Надявам се скоро време да ви представя някои от тях. Бен Стилър също е много важен за успеха на комедията, защото той, може би знаете, има качеството да прави неловките комедийни сцени още по-неловки! Отново страхотна роля играе. И накрая имаме Камерън Диаз – черешката на тортата, върха на сладоледа, все така красива, чаровна и естествено добра актриса.

When I was 16, I fell in love

 

3. Benny & Joon (1993)

Заглавие: Benny & Joon

Година: 1993

Държава: САЩ

Режисьор: Джеръмая Чечике

Участват: Джони Деп, Ейдън Куин, Мери Стюърт Мастърсън, Джулиън Мур

Знам, че това ми е третото ревю и отново ще е позитивен коментарът, но какво да направя – обичам киното! Бени и Джун е просто чудесен филм и честно казано дълбоко се съмнявам, че има много хора, които всъщност да не са го харесали. Филмът ни представя един различен поглед върху така наречените „различни“ хора, а истината е, че всеки човек е невероятен по свой собствен начин. Естествено, Джони Деп е невероятен (че той има ли слаб филм?), а фактът, че страхотен актьор като него трябва да изиграе такъв актьор като Сам е просто един от факторите да гледате филма. Мери Стюърт Мастърсън също изигра страхотно ролята си, като същевременно не направи филма прекалено тежък за гледане. Единственото, което бих посочил като недостатък на Benny & Joon (и то съвсем, съвсем дребен недостатък) е липсата на един по-драматичен завършек или поне нещо, каквото и да било, преди самия край. Както и да е, това е една от най-красивите любовни истории, истинска класика според мен, така че си заслужава да му дадете шанс 😉

Some cultures are defined by their relationship to cheese

Лична оценка: 7.5/10

Оценка в IMDB: 6.9/10