RSS

Tag Archives: Films

77. Drive (2011)

 

 

 

Заглавие: Drive

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Nicolas Refn

Участват: Ryan Gosling, Carey Mulligan, Bryan Cranston, Christina Hendricks

Филмът в IMDB

 

 

Рядко излизат напоследък качествени екшъни. По-често е едно друго явление, което намирам за странно между другото – стават все повече филмите, в които ми харесва Раян Гослинг. Имайки се предвид прекалената сладникавост и като цяло недолюбването ми на романтични драми направени по книги като The Notebook например, нe очаквах господин Гослинг да ме накара да се изкефя толкова както в Drive.

Drive е направен много стилно и с една доза разнообразие на фона на недоразуменията, които излизат от този жанр. Музиката е страхотна като още началото на филма е силно с Nightcall на Kavinsky, а саундтракът на целия филм продължава в същото настроение с електронно-меланхолични парчета, които веднага те хващат да ги припяваш.

Сред актьорите срещаме все познати имена като Кери Мълиган, Браян Кренстън и Кристина Хендрикс. Безспорно най-силно oбаче е изпълнението на Раян Гослинг. Героят му няма кой знае колко реплики, но и с малкото успява да изгради интересен образ, като оставя и една част на въображението на зрителя. Макар на пръв поглед спокоен и хладнокръвен, героят на Гослинг се показва като доста емоционален, но сдържащ се. Когато тези емоции станат прекалено много обаче идва и горивото в Drive. Изненадата във филма е неочакваната кървава баня, която докато не започне дори не можеш да предположих, че ще е такава. Именно насилието е гвоздеят, който go прави  толкова добър и напрегнат.

Трябва да спомена също така имената на главните лоши във филма – дуото между Рон Пърлман и Албърт Брукс. Особени овации заслужава вторият, тъй като действа с един хладнокръвен размах, а героят му не се страхува да си изцапа ръцете, когато е нужно. Прекрасната Кери Мълиган получава малка роля, която далеч не показва дори малка част от възможностите й, но това не пречи да й се порадваме. Подобно е положението и с огнената Кристина Хендрикс, която е като материализирала се мечта, а фаталното й появяване е точно навреме за обрат във филма.

Drive притежава онзи чар на екшъните от 80те като едновременно с това стои свежо на екран през 2011. Носещ неоновите светлини на Лос Анджелис и опияняващ аромат на гориво, Drive всъщност не е за всеки, но въпреки това е един от най-добрите филми и най-вече екшън-трилъри за изминалата година.

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

I drive

Advertisements
 
 

Етикети: , , , , ,

53. Midnight in Paris (2011)

 

 

Заглавие: Midnight in Paris

Година: 2011

Държава: Испания / САЩ

Режисьор: Woody Allen

Участват: Owen Wilson, Rachel McAdams, Kathy Bates, Michael Sheen, Marion Cotillard, Adrien Brody, Alison Pill

 

 

Бях изпаднал в един от онези периоди, в които не знаеш какъв филм ти се гледа и съответно не гледаш нищо друго освен сериали. Естествено това се отрази и на блога във формата на двуседмична суша от постове, за което съжалявам. Но днес в това страхотно дъждовно време всичко си дойде на мястото и не мисля, че има по-подходящ филм за това от Midnight in Paris.

Режисьор на лентата е геният Уди Алън, който отново разчита на невероятен каст, както и в предишните си филми. В главната роля виждаме като един млад Алън, Оуен Уилсън, когото аз бях свикнал да гледам в комедийни роли, така че разнообразието в романтична драма ми дойде като глътка свеж въздух, а предполагам и за него.

Oще от началото на филма се усеща невероятната атмосфера на Париж, като за фон на прекрасните кадри от града се чува така добре пасващия френски джаз. Очертаващата се тенденция във филмографията на режисьора да улавя есенцията на европейския чар в последните си филми определено му спечелва много нова публика, включително и моя милост. Подобаващо на обстановката, филмът е като една любовна поема на Уди Алън към Париж. На преден план именития режисьор поставя всичко това, с което е известен градът, както и цяла Франция – любовта, изкуството, емоциите, вдъхновението. Освен красотата на парижките улици през XXI век, Уди Алън ни въвежда и в мечтания от главния герой свят на Париж от 20те години на миналия век, който не отстъпва по обаятелност на съвременния. Брилянтна игра от Том Хидълстън, Мaрион Котияр, Ейдриън Броуди и Алисън Пил, които пресъздават исторически личности от средите на изкуството и буржоазията в Париж през 20те години на ХХ век. Няма да продължавам с подробности, за да не разкривам от сюжета на филма, но личните ми симпатии като поддържащи актьори са към Том и Алисън Пил, които са изключително чаровни като семейство Фицджералд, както и към фантастичния Ейдриън Броуди, чиято роля е на Салвадор Дали – FLAWLESS PERFORMANCE! Няма как да не спомена и Рейчъл Макадамс, която тук не играе кой знае колко позитивна роля, но пък е сладка както винаги и е удоволствие да я видим на екран. В  главната женска роля е магнетичната Марион Котияр, която става все по-популярна и разбира се все по-голяма любимка на зрителите – и то не без причина. Френската актриса сякаш наистина е от 20те години, както героинята си и успява да открадне всяка секунда от вниманието ни докато я гледаме.

В историята, Уди Алън използва по много хитър начин връщане назад във времето, като далеч не затормозява зрителя с подробности и въпроси реално ли е случващото или не, а задава други имащи по-голямо значение въпроси (говорейки за истиността на дадени събития във филм и по какъв начин са се случили ми напомня в голяма степен на Don Juan DeMarco с Джони Деп и Марлон Бранд). По-интересна е темата за това как всъщност възприемаме света, в който живеем. За героите от филма настоящето, в което живеят, независимо кога е то е сиво и скучно, докато отминалите времена за „златни“.

Midnight in Paris е изключително очароващ, магически и не на последно, а дори на едно от първите места – ужасно романтичен, различаващ се от сравнително плоските и повтарящи се напоследък романтични комедии. Горещо го препоръчвам не само на почитателите на Уди Алън, но и на всички останали. Надявам се да ви вдъхнови и накара да помечтаете както направи с мен.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

That Paris exists and anyone could choose to live anywhere else in the world will always be a mystery to me.

 
2 Коментари

Posted by на октомври 18, 2011 in Драма, Комедия, Романтичен

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , ,

38. Hesher (2010)

 

 

Заглавие: Hesher

Година: 2010

Държава: САЩ

Режисьор: Spencer Susser

Участват: Joseph Gordon-Levitt, Devin Brochu, Natalie Portman, Rainn Wilson

 

Абсолютно култов филм. Скоро не бях гледал не само свястна драма, ами и добра такава. А тази е наистина страхотна по мое мнение. Доста реалистично направена тя разказва за живота на баща и син, след катастрофа погубила майката на момчето. Това разбира се се отразява на хлапето и то става все по-затворено, а животът му пълен с проблеми. Тогава сякаш за капак на всички проблеми се появява Хешър. Образът му е сякаш взаимстван от починалия придобил култов статус басист на Metallica Клиф Бъртън – като се почне от татуировки, дрехи, коса и дори начинът, по-който пуши. А Джоузеф Гордън-Левит е просто страхотен, имайки предвид, че самия герой е доста антипатичен в началото, Левит го прави почти любимец. Въпреки това изключително страхотно се справи Девин Брочу, който изиграва малкия Ти Джей супер емоционално и пренася на екрана всичката болка, която се събира в героя му. На високо ниво се представя и Рейн Уилсън, който подобно на Брочу е много емоционален и като цяло няма нищо общо с ролята си в The Office. Със сравнително малка роля се разписва и Натали Портман, която ще й простим естествено (за кой ли път?) заради Black Swan. И все пак героинята й ми стана изключително неприятна, което предполага, че се е справила добре, за предпочитане е от това един герой да ти е безразличен.

Музиката в Hesher е едно от най-хубавите неща на филма. А тя е 90% Metallica, които са ми любимата група, а това ме прави изключително пристрастен. Но определено траш класиките от първите албуми на групата описват фантастично бунтарския характер на Хешър, както и са идеален фон за случващото се в главите и сърцата на героите – всички те са изпълнени с болка, гняв и анархия. Интересен факт е, че това е единственият филм, за който Metallica дават съгласие да се ползва музиката им, което си може би най-голямото признание.

Негативната страна на Hesher е, че както и главния си герой, филмът е без ясна цел и посока, въпреки своята оригиналност. Поради тази причина и му вземам една единица.

ГЛЕДАЙТЕ ГО!

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 7.3/10

 

There are some sick fucks out there

 
3 Коментари

Posted by на август 4, 2011 in Драма

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

35. A Christmas Carol (2009)

 

 

Заглавие: A Christmas Carol

Година: 2009

Държава: САЩ

Режисьор: Robert Zemeckis

Участват: Jim Carrey, Gary Oldman, Colin Firth, Cary Elwes, Robin Wright

 

Чудите се кое е идеалното време да гледате Коледна приказка на Чарлз Дикенс? Определено това е краят на юли! Робърт Земекис продължава започнатата с The Polar Express и Beoulf серия от анимации ползващи улавяне на движенията на истински актьори. А актьорите и този път съвсем не са случайни. Главната роля на скъперника Скрудж е поверена на справилия се фантастично според мен Джим Кери, който поема около 10 героя в този филм, което съвсем не е лека задача. От двете си страни има страхотните Колин Фърт и Гари Олдман, а от тук нататък коледната приказка върви като по вода. Историята е разказвана много пъти и в много варианти, но Дисни са верни на себе си и я правят незабравима в този й вариант. Изключително красива и детайлна, A Christmas Carol е изпипана като добре полиран диамант във визуално отношение, а 3D ефектите в случая би трябвало единствено да помагат, макар и аз да не съм гледал филма в този му формат. Музиката, композирана от Алан Силвестри, също се вписва идеално в атмосферата на филма и лично на мен ми напомня на някои от коледните филми-приказки, които съм гледал като дете, което определено повиши личната ми оценка за коледната приказка. И макар да е приказка, версията на Робърт Земекис определено е по-мрачна от останалите си предшвественици и далеч не е насочена точно към детската аудитория.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 6.9/10

 

Ghost of the Future, I fear you more than any spectre I have seen.

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,

16. Paul (2011)

 

 

Заглавие: Paul

Година: 2011

Държава: САЩ / Великобритания

Режисьор: Greg Mottola

Участват: Simon Pegg, Nick Frost, Seth Rogen, Jason Bateman, Sigourney Weaver

 

Саймън Пег и Ник Фрост – тези двамата просто не мога да правят слаби филми! Толкова страхотен се среща много рядко, да не кажа изобщо. Hot Fuzz, Shaun of the Dead, а сега и Paul – филми направени за да се заливате от смях в киносалоните или вкъщи пред екрана. И на какво се дължи големият им успех? На това, че пренасят истинското си приятелство от реалния живот на екран – резултатът е убийствен!

B Paul двамата играят нърдове посетили небезизвестния ComicCon (който между другото ми е голяма мечта, но да не се отплесвам повече), след което тръгват да обикалят известни места в САЩ, където е имало предполагаеми срещи с извънземни. Но водени от чистата любов към sci-fi културата и извънземните, те ненадейно попадат на истинско извънземно на име Пол, а от там започва и големият смях.

Няма кой знае колко оригинални идеи, защото това далеч не е целта на филма, а както казах тя е Paul да ни разплаче от смях. Озвучаван от още едно голямо име в комедийния жанр – Сет Рожен, Пол не е от онзи тип лошо настроени извънземни, а е съвсем добронамерен – пуши си трева, наслаждава се на живота не Земята, въпреки че всъщност е гонен от американското правителство.Саймън Пег и Фрост решават да му помогнат като завързват голямо приятелство с него.

Комедията е много свежа, типична за двамата главни актьори – ако сте харесали Hot Fuzz или How to lose friends and alienate people, значи Paul е точно за вас – страхотен пример за това какви трябва да са комедиите днес! За съжаление, не мисля, че все още такива филми са подходящи за широката публика.

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.3/10

 

Graeme: How come I can understand you? Are you using some neural language router?
Paul: Actually I’m speaking English you fucking idiot!

 

 
4 Коментари

Posted by на юни 15, 2011 in Комедия

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

13. Toy Story 3 (2010)

Заглавие: Toy Story 3

Година: 2010

Държава: САЩ

Режисьор: Lee Unkrich

Участват: Tom Hanks, Tim Allen, Michael Keaton, Joan Cusack

Както и се очакваше и третата част на супер успешния франчайз Играта на играчките се превърна в тотален хит като този път дори спечели 2 награди Оскар – постижение, което се размина на първите две части въпреки номинациите. Този път приключението отвежда Уди, Бъз и останалите играчки от бандата в детска градина, където децата могат да си играят с тях след като Анди ги е изоставил. Но не всичко е толкова идеално, колкото си мислят играчките.

Невероятното в този филм е магията, която носи цялата поредица. Въпреки че е анимация, Toy Story 3 съвсем не е изцяло детски филм. Pixar залагат на сериозни теми във филма като силата на приятелството, трудностите по пътя на всеки и жертвите, които трябва да направим за нещата, които мислим, че си струват.

Рядко се случва продълженията да са добре направени, а като говорим за трета част случаите са прекалено малко. Без проблеми можем да прибавим Toy Story 3 без дори капка съмнение. Филмът безспорно ще остане сред класиките в кино изкуството и обезателно трябва да му дадете шанс, независимо дали сте почитатели на поредицата.

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.6/10

The thing that makes Woody special is: he’ll never give up on you. Ever.

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

12. The Number 23 (2007)

Заглавие: The Number 23

Година: 2007

Държава: САЩ

Режисьор: Joel Schumacher

Участват: Jim Carrey, Danny Huston, Rhona Mitra

Страхотен психо-трилър, което не значи малко за мен, защото не съм най-големият фен на трилърите. Историята се върти около обсебването от числото 23 и това как не ти го откриваш, а то теб. Има доста мистерия във филма и едно от нещата, което всички обичаме – почти непредсказуем край!

Един от големите бонуси (или пък не?) на The Number 23 e Джим Кери. Спрямо него хората се разделят или на такива, които го харесват много или на такива, които не го харесват изобщо. За щастие аз съм от първите – брилянтен актьор, а тук е в една от не многото си сериозно роли, а според мен те му се отдават почти колкото и комедийните. Въпреки това се съмнявам, че този филм ще остане като един от най-добрите в кариерата му.

Един от големите минуси на The Number 23 е липсата на концентрация върху самата тема за числото – към края на филма тя започва да се губи прекалено много отстъпвайки място на друга мистерия, не по-малко интересна, но която не е и основна в заглавието му.

Брилянтен? Не е брилянтен, но пък става за дъждовните следобеди, особено като се има предвид, че ще има за какво да помислите след него.

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.2/10

There’s no such thing as destiny. There are only different choices

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,