77. Drive (2011)

 

 

 

Заглавие: Drive

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Nicolas Refn

Участват: Ryan Gosling, Carey Mulligan, Bryan Cranston, Christina Hendricks

Филмът в IMDB

 

 

Рядко излизат напоследък качествени екшъни. По-често е едно друго явление, което намирам за странно между другото – стават все повече филмите, в които ми харесва Раян Гослинг. Имайки се предвид прекалената сладникавост и като цяло недолюбването ми на романтични драми направени по книги като The Notebook например, нe очаквах господин Гослинг да ме накара да се изкефя толкова както в Drive.

Drive е направен много стилно и с една доза разнообразие на фона на недоразуменията, които излизат от този жанр. Музиката е страхотна като още началото на филма е силно с Nightcall на Kavinsky, а саундтракът на целия филм продължава в същото настроение с електронно-меланхолични парчета, които веднага те хващат да ги припяваш.

Сред актьорите срещаме все познати имена като Кери Мълиган, Браян Кренстън и Кристина Хендрикс. Безспорно най-силно oбаче е изпълнението на Раян Гослинг. Героят му няма кой знае колко реплики, но и с малкото успява да изгради интересен образ, като оставя и една част на въображението на зрителя. Макар на пръв поглед спокоен и хладнокръвен, героят на Гослинг се показва като доста емоционален, но сдържащ се. Когато тези емоции станат прекалено много обаче идва и горивото в Drive. Изненадата във филма е неочакваната кървава баня, която докато не започне дори не можеш да предположих, че ще е такава. Именно насилието е гвоздеят, който go прави  толкова добър и напрегнат.

Трябва да спомена също така имената на главните лоши във филма – дуото между Рон Пърлман и Албърт Брукс. Особени овации заслужава вторият, тъй като действа с един хладнокръвен размах, а героят му не се страхува да си изцапа ръцете, когато е нужно. Прекрасната Кери Мълиган получава малка роля, която далеч не показва дори малка част от възможностите й, но това не пречи да й се порадваме. Подобно е положението и с огнената Кристина Хендрикс, която е като материализирала се мечта, а фаталното й появяване е точно навреме за обрат във филма.

Drive притежава онзи чар на екшъните от 80те като едновременно с това стои свежо на екран през 2011. Носещ неоновите светлини на Лос Анджелис и опияняващ аромат на гориво, Drive всъщност не е за всеки, но въпреки това е един от най-добрите филми и най-вече екшън-трилъри за изминалата година.

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

I drive

 

72. Haywire (2011)

 

 

 

Заглавие: Haywire

Година: 2011

Държава: САЩ / Ирландия

Режисьор: Steven Soderbergh

Участват: Gina Carano, Ewan McGregor, Michael Douglas, Michael Fassbender, Antonio Banderas

Филмът в IMDB

 

 

 

Хубавото на това да отидеш на кино е, че дори доста безцелните екшъни ги прави да изглеждат малко по-хубави, отколкото са заради големия екран или нещо такова, и аз не знам. Haywire като цяло ме беше подготвил за екшън със умопомрачителен актьорски състав, с някои от любимите ми актьори като Юън Макгрегър, Антонио Бандерас, Майкъл Дъглас, Майкъл Фасбендер – все наистина големи мои любимци. В центъра на този колектив обаче е жена – Джина Карано, която е ММА боец, а това е първата й голяма роля в киното. Макар историята да е изключително клиширана, опростена и почти безинтересна, Джина е основният елемент в нея и допринася за сравнително приятно изкарване в киното. Предоставяйки страхотен екшън, доста добри бойни сцени и каскади, Haywire е може би е сред по-добрите екшъни, които дават по кината в момента. Заснемайки не само боеца Джина Карано, но и жената, Стивън Содърбърг определено ни кара да се замислим дали не е време да се появи нова екшън героиня, която да внесе глътка свеж въздух. Героите на гореспоменатите култови актьори ми бяха в по-голямата част доста безинтересни и без ясна причина за присъствието им във филма, но честно казано винаги ми е доставяло удоволствие да гледам всичките до един.

Всички тези актьори обаче разчитат и на помощта на друг мой любимец, когото споменах – носителят на Оскар режисьор Стивън Содърбърг. След Traffic, както и една от любимите ми поредици за Дани Оушън и останалите крадци, Содърбърг си е избрал нова звезда в лицето на Карано, а от тук нататък можем само да се надяваме, че „лекото“ побутване от режисьора ще й е достатъчно занапред.

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

You shouldn’t think of her as being a woman. That would be a mistake.

 

71. We need to talk about Kevin (2011)

 

 

 

Заглавие: We Need to Talk About Kevin

Година: 2011

Държава: САЩ / Великобритания

Режисьор: Lynne Ramsey

Участват: Tilda Swinton, Ezra Miller, John C. Reilly

Филмът в IMDB

 

 

Един от филмите за 2011, при които може би главният фактор изобщо да разбера за него беше номинацията му за Златен глобус за ролята на Тилда Суинтън.  Макар да попадна сред номинациите за Златен Глобус обаче, We Need to Talk about Kevin не влезе в нито една от категориите за Оскарите. След като съм гледал изпълненията на всички актриси номинирани за главна женска роля, мога да защитя Суинтън. Тя заслужава номинация повече от някои от присъстващите в категорията, но..Академията взема правилни решения по някой път – не достатъчно често, ако питате мен (да, може някой да е забелязал, използвах реплика на героинята на Руни Мара в The Girl with the Dragon Tattoo, която далеч не е сред незаслужилите!). Макар да не блести с кой знае какви диалози, монолози и т.н, Суинтън успява да развие в дълбочина героинята само с действията си, като на повечето места мълчанието й се оказва доста по-силно от каквито и да е думи.

Джон Райли няма кой знае каква роля във филма, макар да излиза от типичния за него образ в повечето му филми. Изненадата в този филм е свежото попълнение Езра Милър. Макар да е участвал в няколко сериала и филма, това е първата му по-голяма роля, а смея да твърдя, че се справя прекрасно. Не знам как да го кажа без да издавам сюжета на филма, но ролята му в него е на доста странно дете и се справя чудесно с това, прекалено автентично бих казал. Това би бил един доста добър старт за него да бъде забелязан, а какво ще прави с успеха нататък зависи само от самия Милър.

Като цяло филмът е доста добра драма с елементи на трилър. Доста напрегнат, развиващ се в няколко времеви участъка, като във всеки един се добавят нови детайли важни за историята и героите. Изключително притеснителен и от части реалистичен, We Need to Talk about Kevin може да ви уплаши и със сигурност няма да ви остави безразлични.

 

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.7/10

 

 

It’s like this: you wake and watch TV, get in your car and listen to the radio you go to your little jobs or little school, but you don’t hear about that on the 6 o’clock news, why? ‘Cause nothing is really happening

 

66. Underworld: Awakening (2012)

Заглавие: Underworld: Awakening

Година: 2012

Държава: САЩ

Режисьор: Mans Marlind & Bjorn Stein

Участват: Kate Beckinsale, Stephen Rea, India Eisley

Филмът в IMDB

Кейт Бекинсейл в латексов костюм – 10/10 за филма, край на ревюто. За съжаление това не би било съвсем на място, имайки се предвид немалкото минуси на филма. Той сякаш е нахвърлян набързо, без особено задълбочаване в историята за Селийн и разчита на първичния и непрестанен екшън, отдалечавайки се значително от първите три части.  Първата забележка от моя страна е липсата на каквито и да е било актьори от предните серии освен Кейт и Скот Спийдман в ролята на Майкъл Корвин, който реално погледнато има 2 сцени, като в едната от тях спи. Държа да отбележа, че Бекинсейл ми е една от най-любимите актриси и съответно присъствието й за мен компенсира голяма част от негативите във Underworld 4, но някак си не е достатъчно за надминаване или дори достигане нивото на първите части. Въпреки че полага доста усилия за ролята, а това включва и сериозна физическа подготовка, Кейт няма кой знае каква подкрепа от колегите си. Режисьорът на предните филми Лен Уайзман се е оттеглил като продуцент, а неговото място е заето от шведските режисьори Манс Марлинд и Бьорн Стайн, които далееч не улавят духа на поредицата, а дори и на толкова хуления Underworld: Rise of the Lycans (който между другото на мен ми допадна много).   Заложили на безспирна сеч и прекалили с екшън сцените за сметка на сценария, шведското дуо ни дава единствено надежда, че грешките могат да бъдат поправени все пак в едно следващо продължение. За съжаление се съмнявам, макар и силно да се надявам, че Кейт ще продължи участието си в поредицата.

Като обобщение на краткото и всъщност измъчено, поради силната ми и неугасваща любов към поредицата ревю, мога да кажа, че филмът все пак е задължителен за феновете на Подземен свят. Засега това е продукцията с най-адекватни върколаци според мен, за разлика от недоразуменията, които сме виждали на екрана. Остава с евентуалното продължение да видим това, което трябваше да представлява този – трилър с вампири и върколаци, направен с мисъл и заплетена история балансирана със страхотен екшън, а не динамични екшън сцени + още от същото + още от същото и така час и полвина, защото филмът заковава таймера точно на час и полвина.

Лична оценка: 6.3/10 (защото съм фен на поредицата..)

Оценка в IMDB: 7.2/10

 

64. The Girl with the Dragon Tattoo (2011)

Заглавие: The Girl with the Dragon Tattoo

Година: 2011

Държава: САЩ / Швеция / Великобритания / Германия

Режисьор: David Fincher

Участват: Rooney Mara, Daniel Craig, Christopher Plummer

Филмът в IMDB

Най-после го гледах!!! Независимо какво казват всички, аз мисля, че филмът беше страхотен. Не казвам и съм далеч от мисълта, че няма минуси, но съм срещал далеч по ненужни за киноманите филми.

Първо искам да отбележа, че Руни Мара беше невероятна. Макар да е разпространено мнението, че Нуми Рапас е много по-добра в ролята, аз мисля, че двете ни предоставят невероятни изпълнения и дори не би трябвало да се сравняват.  Та на въпроса отново – Руни изигра ролята супер емоционално, за запознатите е ясно, че се беше отдала изключително много на героинята, като това включва направата на пиърсинги, прически и т.н, което напълно я промени на външен вид – риск, който не много актриси си позволяват. Дръзка в играта си и непоколебима да покаже тялото си, канадката за мен е звездата на филма. Докато в The Social Network спечели симпатиите ни дори с малко екранно време, тук Руни се реваншира като ни приковава в екраните за над 2 часа и полвина.

Екранният партньор на Мара е далеч по-познатият на Холивуд Даниел Крейг, за когото лично аз имам по-скоро неутрално мнение. Не е да не го харесвам, но със сигурност не е един от любимците ми. Въпреки това тук се представя по-скоро добре, макар на места играта му да ми се стори леко лигава. От останалите актьори както винаги ми хареса Кристофър Плъмър, но с това мнението ми за каста свършва. Нямаше кой знае какви забележителни моменти от подгряващите актьори, като изключим играта на актьора изиграл новия настойник на Лизбет, изключително противен герой, който ме отвращава на каквито и да било езици и в каквито и да било версии на филма – а защо, ще разберете като гледате филма.

Както във всеки филм на Дейвид Финчър и тук всичко е полирано, изпипано до край и е невероятно удоволствие да се гледа самият филм, като за почитателите на режисьора (като мен) то започва дори със самото отиване към киното. Не мога да не отбележа невероятното интро към филма, със звучащата за фон Immigrant song на Led Zeppelin, представена ни в случая от дуото Трент Резнър и Атикус Рос. Както и в The Social Network, тук те отново са свършили страхотна работа, макар да са с една идея по-слаби от последно споменатия филм. Та интрото беше п-е-р-ф-е-к-т-н-о.

Като цяло филмът не мисля, че ще стане класика, но определено е добър. Ако не сте гледали шведската версия, то ще е супер да го видите заради историята. Ако сте фен на Финчър, то е абсолютно задължително да го видите и сигурно вече сте го направили. А пък ако сте гледали шведската версия, отново трябва да го гледате, защото е доста добър римейк или по-скоро филм по книгата.

Лична оценка: 8.5/10

Оценка в IMDB: 8.3/10

And stop visiting tattoo removal websites, or I’ll do it again.

 

57. Tinker, Tailor, Soldier, Spy (2011)

 

 

Заглавие: Tinker, Tailor, Soldier, Spy

Година: 2011

Държава: Франция / Германия / Великобритания

Режисьор: Tomas Alfredson

Участват: Gary Oldman, Benedict Cumberbatch, Colin Firth, Mark Strong, Tom Hardy

Филмът в IMDB

 

Отдавна не бях писал ревю, а още по-отдавна не бях гледал и филм, но  филмът, който гледах днес определено навакса за изгубеното време. Tinker, Tailor, Soldier, Spy е един от най-добре изпипаните шпионски филми, които съм гледал (а може би и един от най-добрите изобщо). За разлика от филмите за Джеймс Бонд, които са може би най-разпространената форма на кино за разузнаването, тук атмосферата беше съвсем различна. Отписвайки преследванията и скъпите експлозии, режисьорът Томас Алфредсън (Let the right one in) ни представя един изключителен и многослоен филмов шедьовър. Събирайки актьорски състав от големи имена в киното като Гари Олдман, Колин Фърт, Джон Хърт и още, и още и съчетавайки ги в атмосферата, която носят европейските филми, Алфредсън сякаш намира точната формула. С толкова многоброен каст и то съставен предимно от мъже ми е много трудно да откроя само един най-добър. Безспорно Гари Олдман заема главната роля, а изпълнението му е абсолютно перфектно по мое мнение. Не по-зле се представя и другият диамант (за мен) във филма – Бенедикт Къмбърбач. Набиращият все по-голяма популярност британски актьор предоставя на зрителя една страхотна игра, като бързо става любимец на предполагам всички. Макар ролята му да изглежда поддържаща от началото на филма, Бенедикт се задълбочава като навлиза доста навътре в света и съзнанието на героя си, но не искам да ви издавам подробности от сценария. А последният е повече от интересен, стига да са ви интересни шпионските истории и задкулисните игри де. Е, със сигурност можеше да е дори по-завъртян, което би било в плюс за филма според мен, но беше добре. В подкрепа на Олдман и Къмбърбач се появяват носителят на Оскар Колин Фърт, който преминава към все по-сериозни и подходящи за него роли, легендата Джон Хърт, както и Марк Стронг и Том Харди. Както казах, всеки един от изброените предоставя страхотна игра. Сред последните също си имам фаворити в лицата на Джон Хърт и Марк Стронг, които имаха за задача да пресъздадат много емоционални герои, отдадени на професията си изцяло. С голям потенциал, но според мен без достатъчно възможност във филма бяха героите на Колин Фърт и Том Харди, като може би според някои греша, но мисля, че наистина се губеха сред останалите.

Въпреки че филмът се основава на многопластността на героите, не мога да не отбележа страхотната кинематография, музика и търсене на детайлите. Избягвайки дребните неща, Томас Алфредсън едва ли щеше да развие героите в нужната дълбочина, а това щеше да е в голям минус имайки се предвид и състезанието им с изключително краткото време, което дава един филм. За тези, които не знаят искам да кажа, че романът, по който е направен Tinker, Tailor, Soldier, Spy е екранизиран от BBC през далечната 1979 под формата на мини серии, което дава възможност за сравнително по-подробно развитие както на историята, така и на участниците в нея.

За мен беше един от най-очакваните филми за тази есен, а сега след като го гледах (благодарение на Киномания) и той покри очакванията ми напълно, съм щастлив да кажа, че това със сигурност ще е един от основните претенденти на Оскарите тази зима.

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.8/10

 

All I want from you is one codename: Tinker, Tailor, Soldier…Spy

 

31. Hannibal Rising (2007)

 

 

Заглавие: Hannibal Rising

Година: 2007

Държава: Великобритания / Чехия / Франция / Италия

Режисьор: Peter Webber

Участват: Gaspard Ulliel, Li Gong, Dominic West, Rhys Ifans

 

Ханибал Лектър е един от най-известните литературни и филмови герои, въплъщаващ в себе си всички черти неприсъщи за хората, а по-скоро за чудовищата. И въпреки своята отблъскваща бруталност Лектър кара четящите книгите на Томас Харис и гледащите филмовите класики Silence of the lambs, Hannibal и Red dragon да харесват героя по един странен начин. Лично за мен Ханибал е един страхотно развит герой и невероятната му интелигентност и тиха лудост са симпатични за аудиторията.

Интересното покрай филма Hannibal Rising е, че филмът не е адаптиран по книга, а книгата е написана за нуждите на филма. Продуцентът на останалите филми за Лектър – покойният Дино Де Лаурентийс – решава, че е нужен още един филм за серийния убиец, разказващ историята за раждането на чудовището. Съответно желанието му е толкова голямо, че той решава да направи този филм независимо дали е с участието на Томас Харис или без, като последният просто не може да се откаже от може би най-известния си герой и написва книгата, издадена през 2006.

За ролята на младия Лектър е избран младият френски актьор Гаспар Улиел, който добре се справя с работата да пресъздаде един необработен диамант, какъвто е младият Ханибал. За да се насладите повече на Hannibal Rising, съветът ми е да не правите много сравнение с The Silence of the Lambs или който и да е от другите филми за Лектър. Антъни Хопкинс прави иконична роля, а филмите сами по себе си са психо-трилъри, докато Hannibal Rising е по-скоро екшън, трилър както и от части исторически-биографичен (естествено не основаващ се на реални лица и събития). И все пак дори и млад, Лектър е ужасяващ и изкривен като реалността, в която живее.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6/10

 

I’ve come to collect a head.

 

28. Watchmen (2009)

 

 

Заглавие: Watchmen

Година: 2009

Държава: САЩ

Режисьор: Zack Snyder

Участват: Jackie Earle Haley, Billie Crudup, Malin Akerman, Jeffrey Dean Morgan

 

Хората, които ме познават знаят, че филмите по комикси са ми слабост, а Watchmen не е какъв да е комикс. Писан от един от най-добрите автори на комикси – Алън Муур, Watchmen e от комиксите придобили култов статус далеч преди филмовите им адаптации. Вече писах за V for Vendetta, който също е негов, а за в бъдеще се надявам до тук да стигнат и истории като Constantine и From Hell (този абсолютно задължително!).

Продукцията на Watchmen e поставена на създателите на 300, които имат много отличаващ се почерк – може лесно да го разпознаете също в Sucker Punch, Legend of the guardians и т.н. Филмът, както и самият комикс, е брутален. Пълен с първокласен екшън и невероятни герои, развити брилянтно от актьорите. Абсолютно фантастично изпълнение на Джаки Ърл Хейли, който е направен за хардкор роли и безспорно открадва шоуто в целия филм. Не искам да омаловажавам и останалите разбира се. Джефри Морган е невероятен като Комедианта, почти точно се вписа в представата ми от комикса, както и останалите всъщност.

Специалните ефекти са изключително впечатляващи, като супер много ме радваха сцените с Доктор Манхатън.

Цялата атмосфера на комикса е пренесена и във филма. Цялата перверзия обзела обществото, всички най-гадни и долни неща обхващащи всички слоеве на обществото при наближаването на ядрена война са пропити във всеки един детайл от филма и най-вече в маската на Роршах, когото отново казвам, Джаки Хейли изиграва брилянтно.

Като цяло е може би любимият ми филм направен по комикс, евентуално е в битка с The Dark Knight, който също беше много добър и V for Vendetta, чийто успех обаче се дължеше главно на фантастичната игра на Хюго Уийвинг.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 7.7/10

 

This city is afraid of me. I have seen its true face. The streets are extended gutters and the gutters are full of blood and when the drains finally scab over, all the vermin will drown. The accumulated filth of all their sex and murder will foam up about their waists and all the whores and politicians will look up and shout „Save us!“… and I’ll whisper „no.“

 

24. За Tinker tailor, soldier, spy (2011)

 

Първият ми пост, който всъщност не е точно ревю, но филмът, за който говоря определено трябва да привлече вниманието ви! Става въпрос за римейкът на Tinker, tailor, soldier, spy от 1979. Трейлърът за него беше публикуван днес в сайта на Guardian, а новината за филма ми даде нова надежда за бъдещ наистина любим филм. Трилърът е режисиран от Томас Алфредсън, когото лично за мен е напълно неизвестен, докато продуцент е Лайза Чейсин, която има доста повече опит зад гърба си, макар и главно с комедии и романтични филми.

Въпреки че доста пъти съм бил разочарован от тези си впечатления, няма как да останете безразлични към филм с каст като този – говоря за Колин Фърт, Гари Олдман, Том Харди, Марк Стронг, Бенедикт Къмбърбач – просто невероятно събитие и всеки любител на киното би се съгласил с мен.

Премиерната дата е 16 септември, така че остава само да се надяваме и при нас да дойде възможно най-скоро!

 

How do you find an enemy, who is hidden right before your eyes?

 

19. Hanna (2011)

Заглавие: Hanna

Година: 2011

Държава: САЩ / Германия / Великобритания

Режисьор: Joe Wright

Участват: Saoirse Ronan, Eric Bana, Cate Blanchett

Първото нещо, което ще кажа за този филм е, че Сърша Ронан трябва ПОНЕ да бъде номинирана за Оскар за тази роля. Ужасно я харесах още във The Lovely Bones, но тук ми стана абсолютна любимка. Дори присъствието на Кейт Бланшет, която е hell of an actress, поне за мен, бледнее пред фантастичното изпълнение на Ронан. Другото голямо име в каста е това на Ерик Бана, който обаче се представя както повечето му роли на средно ниво. Това не значи, че е играл лошо, но според мен не забележително (личен фаворит в неговата филмография ми остава играта му в Троя, макар и да не е най-великият филм).

Освен с каста си, Hanna впечатлява с товa, че не е традиционният зрелищен, но не толкова смислен екшън, каквито сме свикнали да гледаме, а има чара на европейското кино. Много динамичен, със интересен, макар и не кой знае колко заплетен сюжет. От началото до края филмът поддържа едно високо ниво, което го прави един от най-добрите филми, които съм гледал досега тази година.

Не мога да пропусна и фактът, че беше ужасно красив. От епичните снежни сцени до най-дребните детайли, всичко беше наслада за окото, а саундтракът е на The Chemical Brothers, което само по себе си е достатъчно доказателство, че озвучаването на филма ще е на най-високо ниво (то определено е и това си проличава още в музиката към трейлъра).

Няма какво друго да кажа на първо гледане освен абсолютно го препоръчвам, задължителен е за гледане!!!

Лична оценка: 8.5/10

Оценка в IMDB: 7.2/10

I just missed your heart