42. Pirates of the Caribbean: On stranger tides (2011)

 

 

Заглавие: Pirates of the Caribbean: On strager tides

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Rob Marshall

Участват: Johnny Depp, Penelope Cruz, Geoffrey Rush, Ian McShane

 

 

Първо искам да се извиня за голямата почивка от блогърстване, но се захванах да гледам Supernatural, който е 6 сезона и не бях гледал никакви филми 2-3 седмици, докато го изгледам. Но сега вече съм наизтеглил доста материал, така че продължавам с пълна сила!

 

Четвъртата част на Карибски пирати озаглавена В непознати води, беше събрала негативи още преди излизането си, поради факта, че е четвърта част и доста хора бяха на мнение, че се издава единствено заради парите, което е и почти сигурен успех за провал. Е, филмът излезе и си събра противоречиви мнение, но аз като цяло съм доволен.

Най-слабата част на филма според мен беше сценарият. Въпреки, че не беше заплетен както във втория и третия филм от поредицата, не можа да достигне нивото на гениална простоватост на Curse of the Black Pearl. Макар и в At world’s end да приключиха историите на Уил Търнър и Елизабет Суон, тук имаме нови също толкова, а може би и по-интересни персонажи. На първо място поставям естествено героинята на прекрасната Пенелопе Крус – Анджелика, която е страхотна разбойничка – темпераментна, луда, емоционална – точно това, което трябва да стои срещу Джак – една силна жена. Няма да ви лъжа – и актрисата, и героинята ми харесаха пет милиарда пъти повече от тези на Кийра Найтли. Не че не е хубаво момичето или нещо такова, но някак си ми е прекалено прехвалена, а не ме грабва с нищо. Както и да е, let’s move on. Друг интересен герой, който обаче се появява само в този филм е този на Йън Макшейн – Черната брада – легендарен пират, всявал страх и в най-закоравелите си врагове. Има страхотна каризма, притежава от онова усещане, което носеше Джефри Ръш с Барбоса в първия филм (който между другото не изневери на себе си и беше супер както винаги). Имаме си и нова любовна история – между русалката Сирена и преподобния Филип – изключително клиширана и по мое мнение много сладка и на място. Дори се надявам в следващия филм да присъстват пак.

Откъм музика филмът е както винаги страхотен – т.нар. пиратска музика ме радва още от първия филм, а основната мелодия на пиратите си стана емблематична – нещо, което не се случва много често, както се замислих днес.

За 3D-ефектите нищо не мога да кажа, тъй като гледах филма в нас, но откъм сценични декори, костюми и прочее визуални подробности, филмът беше перфектен.

От Дисни обещаха поне още един филм от така любимия ни франчайз, така че петата част ни очаква. Аз лично се надявам да доразвият историята между Анджелика и Джак, защото наистина малко през пръсти минаха този път, но в тях двамата има много хляб още, така че ще се чака, а през това време изгледайте този, задължителен е за феновете на поредицата.

 

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.8/10

 

It’s a pirate’s life for me

 

 

 

 

 

36. Your Highness (2011)

 

 

Заглавие: Your Highness

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: David Gordon Green

Участват: James Franco, Danny McBride, Natalie Portman, Zooey Deschanel

 

С голяма радост провъзгласявам Your Highness за моят нов Robin Hood: Men In Tights! Просто абсолютната простотия, която обаче не претендира да не е такава. Страхотна пародия с очеизбодно плоски шеги, но въпреки това доста забавна. Участието на Джеймс Франко и Дани Макбрайд просто неминуемо води до сравнение с Pineapple Express, но вторият абсолютно води и то с много. Въпреки това химията между двамата актьори отново е налице. Естествено за да не е изцяло пълно с мъже във филма, имаме и участието на прекрасните Натали Портман и Зоуи Дешанел, които далеч не им е излишно участието и в по-несериозни филми. Зоуи има по-малко екранно време отколкото ми се иска, но изиграва точно това, което се очаква от нея. Портман също добре се вписва в идиотската компания на Макбрайд и Франко и още повече – отговаря им със същата. Филмът е характерен и с изключително епични (не, не преувеличавам) бойни сцени и разбира се реплики, заети от най-големите класици на фентъзи жанра. А като говорим за фентъзи, въпреки че филмът е абсолютна простотия, няма как да се отрече, че е красиво заснет, с проблясъци откъм специалните ефекти на моменти, както и  декорите и костюмите носят чувството за една сравнително високобюджетна продукция. Музиката не е от най-силните елементи на Your Highness, но на епичните сцени определено определено стои на мястото си.

И отново да обобщя, това е напушена комедия, пародия, нищо оригинално в сценария, без изненади и хитри кино-обрати. Единственото, което ще направи Your Highness е да ви забавлява за около час и полвина без да претендира за каквото и да било друго.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6/10

 

MAGIC, MOTHERFUCKER!

 

32. Harry Potter and the Deathly Hallows pt.2 (2011)

 

 

Заглавие: Harry Potter and the Deathly Hallows (part 2)

Година: 2011

Държава: Великобритания / САЩ

Режисьор: David Yates

Участват: Daniel Radcliffe, Rupert Grint, Emma Watson, Ralph Fiennes, Alan Rickman, Helena Bonham Carter, Maggie Smith

 

Хари Потър – героят върнал милиони деца към книгите, поредица придобила легендарен статус, a филмите съпътстващи всеки един филм събират огромни приходи. След 10 години всичко това дойде до своя край. И както беше казано – как разбираш, че една поредица е добила култов статус? – когато постерът за последния филм няма дори заглавие, но никой не  се съмнява за какво става въпрос.

Дейвид Йейтс поема щафетата от Алфонсо Куарон и Марк Нюел, продължавайки магьосническата сага от Harry Potter and the order of the phoenix, правейки я все по-мрачни със всеки следващ филм и отдалечавайки я от невинно изглеждащите опити на Крис Кълъмбъс (въпреки че аз лично харесвам първите два филма за разлика от много хора).

Пред очите ни порастнаха както героите от книгите, така и актьорите играещи ги в продължение на 10 години. Трупайки опит звездното трио от Даниел Радклиф, Ема Уотсън и Рупърт Гринт ни предоставя страхотна игра в последните два филма, базирани на седмата книга от поредицата – Harry Potter and the Deathly Hallows. Изглеждайки отново всички филми от поредицата, отново се убеждавам, че изборът кастът на филмите да е почти изцяло британски е едно от решенията дефиниращи успехът на филмите. Към младите актьори, които са още деца в началото на поредицата се присъединяват абсолютни титани и мои лични любимци от британското кино – Алан Рикман, Маги Смит, Ралф Файнс, Гари Олдман, Ема Томпсън, Майкъл Гембън и още, и още.

Докато в първата част на Harry Potter and the Deathly Hallows няма толкова действие, колкото въвеждане в обстановката и настроението на филма, то във втората част действието е основното. Води се война и нищо не е спестено – много герои са изгубени по пътя, много жертви са направени, а историята съвсем не е детската приказка, каквато беше първата книга (и филм).

Ефектите естествено са страхотни, костюмите също, а Александър Деспла, макар да не е геният Джон Уилямс е свършил страхотна работа със саундтракът и някои от музикалните теми заслужават споменаване – лично аз харесах много Lily’s theme, Severus and Lily  и Snape’s demise. От техническа гледна точка единствено 3D ефектите не можах да оценя и съм на мнение, че на филми с подобно значение търсенето на допълнително приходи от 3D билет е излишно и удоволствието от филма би било по-голямо без тях, но това си е мое лично мнение.

И тъй като споменах в саундтрака, мисля че е време и да изкажа мнението си за най-силната игра във филма – Алан Рикман! След прочитането на седмата книга наистина осъзнах, че Снейп ми е любимият герой може би в цялата поредица, а Рикман беше брилянтен в последния филм и определено обра овациите. На места просто настръхнах, а съм сигурен, че цялата публика е пуснала някоя и друга сълза заради Снейп. Любимите ми сцени бяха историята на Снейп, която както казах беше покъртително изиграна и естествено няма да пропусна най-фантастичния момент във филма – измагьосването на патронуса на Снейп – велико. Също така много красива беше сцената с Хари в гората. Единствено може би краят на филма не ми хареса и то не само защото всичко свърши, но просто беше някак си по-спокоен и не толкова емоционално наситен.

Но всичко това вече е зад гърба ни. Аз след като се върнах от киното си изтеглих някакъв рип на филма с лошо качество, но това не ме спря да изгледам сцените от историята на Сивиръс Снейп отново и отново. Безкрайни аплодисменти и благодарности към целия екип, който в продължение на цяло десетилетие ни взе със себе си в един магически свят и съпреживя с нас историята омагьосала милиони хора по света и маркирала цяло едно поколение с белег, който няма да е на челата ни, а в сърцата ни и ще го носим със себе си до самия край.

 

THE END.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.6/10

 

After all this time?

Always.

 

20. Sucker Punch (2011)

 

 

Заглавие: Sucker Punch

Година: 2011

Държава: САЩ / Канада

Режисьор: Zack Snyder

Участват: Emily Browning, Jena Malone, Abbie Cornish, Jon Hamm

 

 

След като изгледах Sucker Punch си помислих „Страхотното на този филм е, че е повече от това, което изглежда, но хората няма да разберат това“. И ако се замислите наистина е така. Външната обвивка на филма е тази на добре натъпкан със страхотни специални ефекти екшън предназначен предимно за мъжката част от зрителите. Поради това повечето от зрителите не обръщат внимание на вътрешността. Филмът първо на първо прелива от метафори. На мен ще ми трябват поне още 1-2 пъти, за да открия какво значи всичко. Напомняйки ни на Inception, Sucker Punch е построен чрез няколко слоя, като към края на филма идва едно осъзнаване как точно са били подредени. Макар да не залага на кой знае каква актьорска игра (всъщност да поясня – актьорската игра е на ниво, но не е брилянтна, а просто добра), филмът достига до едно високо ниво посредством героинята на Емили Браунинг – Бейби Дол, чиито алтернативни светове изграждат филма. Идеята веднага ме подсети за един от любимите ми филми – Pan’s labyrinth! Колкото по-брутална става реалността, с толкова по-мрачни демони се среща героинята на Браунинг, които се опитват да я върнат в истинския живот.

Всичко останало във филма е като един своеобразен бонус към основната идея – бягството към свободата, чрез способностите на подсъзнанието. На първо място имаме едни наистина страхотни екшън сцени, каквито Зак Снайдър ни предоставя както обикновено на най-високо ниво. Въпреки че ще го направя, смятам за излишно да споменавам за зрелищни филми като Watchmen, 300 и фантастичния опит на Снайдър в анимацията с The Guardians: The Owls of Ga’Hoole, където бойните сцени също са изключително впечатляващи. Освен класния екшън имаме невероятно красиви момичета, които няма как дори едно момиче да не оцени, че са абсолютен плюс за Sucker Punch. На последно място, но не по важност искам да отбележа и саундтрака, който в тон с филма e доста мрачен. В него имаме изпълнения от Bjork, Skunk Anansie, както и няколко песни от самата Емили Браунинг, сред които най-голямо впечатление ми направи изпълнението на Where is my mind.

Заключението от това ревю е, че по мое мнение (както казах в началото) филмът е много повече от това, което изглежда на пръв поглед, така че няма да загубите, ако му дадете шанс.

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

 

 

Don’t let appearances fool you

 

8. Drive Angry (2011)

Заглавие: Drive Angry

Година: 2011

Държава: Сащ

Режисьор: Patrick Lussier

Участват: Nicolas Cage, Amber Heard, William Fichtner

Безмислен екшън, абсолютно несравним с някои от скъпоценните камъни в колекцията на Никълъс Кейдж. Убит, попада в Ада, но избягва от него, за да отмъсти на убийците отвлекли внучката му и убили дъщеря му. Абсолютно плосък сценарий, но не всичко във филма е непоносимо. Заслужава си да се гледа на кино заради ефектите, защото дори на компютър са страхотни. Русото Изкушение Амбър Хaрд, която партнира на Кейдж си свършва страхотно работата – да бъде красива и секси, докато Кейдж трепе лошите. И нещото, което най-много ми хареса във филма и, което всъщност го спасява да му дам оценка от сорта на 1-2/10 – Уилям Фичнер. Нелеката задача да изиграе т.нар. Счетоводител (от Ада?), но Фичнер се справя убийствено. Наистина много свеж и забавен персонаж, а начинът, по който Счетоводителят се опитва да свикне с някои чисто човешки черти е просто невероятно забавен, така че поне заради него си заслужава да хвърлите един поглед на филма.

 

Лична оценка: 5/10

Оценка в IMDB: 5.7/10

 

The Accountat: FBI – Federal Bureau of GET THE FU.K OUT of my way!

 

 

1. Thor (2011)

Заглавие: Thor

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Кенет Брана

Участват: Крис Хемсуърт, Натали Портман, Антъни Хопкинс, Джейми Алекзандър, Кат Денингс и др.

Ревю: Като първо ревю няма да се разпростирам много. За днес избрах нещо съвсем прясно, което вчера гледах, а именно първият от поредицата блокбъстъри за това лято, правени по комиксите на Marvel. Като огромен фен на последните, се досещате, че изобщо не мога да съм обективен по отношение на филма, но все пак ще изкажа и моята гледна точка.

Който е чел поредиците на Marvel или е подочул поне нещо за вселената на Marvel знае, че Tор заедно с Железния човек (Iron Man), както и Капитан Америка са в основата на Отмъстителите (The Avengers), по който комикс също се готви филм за 2012. Така като 2012 г. всъщност е доста близо вече, беше време да се направят и самостоятелни филми, за да се запознае масовата публика с героите, които ще участват в The Avengers. Историята с Тони Старк вече има две части и всички го познават много добре, а сега това ще се случи и с Тор и Капитан Америка (и то само в рамките на това лято).

А сега по същество за филма – Крис Хемсуърт на първо място, се справя чудесно с главната роля. Лесно ме накара да повярвам, че богът на гръмотевиците наистина е излязъл от едноименните комикси. Не малка помощ му оказаха сър Антъни Хопкинс като всемогъщия Один, както и човекът, който според мен открадна цялото шоу – Том Хидълстън, който изигра Локи. Останалите поддържащи актьори също бяха на ниво, като Натали Портман се справи добре, но за щастие без да се натрапва, като се има предвид, че това й е трети филм за тази година, а има още поне един в близкия месец. Личната ми любимка във филма всъщност е Джейми Алекзандър, която въпреки силната си героиня, беше изключително сладка!  Голяма част за успеха на филма играят естествено специалните ефекти, които трябва да кажа, си свършиха работата перфектно!!! Невероятно красив филм, със всичките тези ярки цветове, толкова много космос, звезди и т.н. – определено е голям плюс, ако се гледа на кино.

Като цяло филмът беше едно страхотно начало на филмовото лято, което ще ни предложи не един или два бокс офис трошача, така че няма да съжалявате ни най-малко, ако решите да започнете с Thor!!!

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.6/10