42. Pirates of the Caribbean: On stranger tides (2011)

 

 

Заглавие: Pirates of the Caribbean: On strager tides

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Rob Marshall

Участват: Johnny Depp, Penelope Cruz, Geoffrey Rush, Ian McShane

 

 

Първо искам да се извиня за голямата почивка от блогърстване, но се захванах да гледам Supernatural, който е 6 сезона и не бях гледал никакви филми 2-3 седмици, докато го изгледам. Но сега вече съм наизтеглил доста материал, така че продължавам с пълна сила!

 

Четвъртата част на Карибски пирати озаглавена В непознати води, беше събрала негативи още преди излизането си, поради факта, че е четвърта част и доста хора бяха на мнение, че се издава единствено заради парите, което е и почти сигурен успех за провал. Е, филмът излезе и си събра противоречиви мнение, но аз като цяло съм доволен.

Най-слабата част на филма според мен беше сценарият. Въпреки, че не беше заплетен както във втория и третия филм от поредицата, не можа да достигне нивото на гениална простоватост на Curse of the Black Pearl. Макар и в At world’s end да приключиха историите на Уил Търнър и Елизабет Суон, тук имаме нови също толкова, а може би и по-интересни персонажи. На първо място поставям естествено героинята на прекрасната Пенелопе Крус – Анджелика, която е страхотна разбойничка – темпераментна, луда, емоционална – точно това, което трябва да стои срещу Джак – една силна жена. Няма да ви лъжа – и актрисата, и героинята ми харесаха пет милиарда пъти повече от тези на Кийра Найтли. Не че не е хубаво момичето или нещо такова, но някак си ми е прекалено прехвалена, а не ме грабва с нищо. Както и да е, let’s move on. Друг интересен герой, който обаче се появява само в този филм е този на Йън Макшейн – Черната брада – легендарен пират, всявал страх и в най-закоравелите си врагове. Има страхотна каризма, притежава от онова усещане, което носеше Джефри Ръш с Барбоса в първия филм (който между другото не изневери на себе си и беше супер както винаги). Имаме си и нова любовна история – между русалката Сирена и преподобния Филип – изключително клиширана и по мое мнение много сладка и на място. Дори се надявам в следващия филм да присъстват пак.

Откъм музика филмът е както винаги страхотен – т.нар. пиратска музика ме радва още от първия филм, а основната мелодия на пиратите си стана емблематична – нещо, което не се случва много често, както се замислих днес.

За 3D-ефектите нищо не мога да кажа, тъй като гледах филма в нас, но откъм сценични декори, костюми и прочее визуални подробности, филмът беше перфектен.

От Дисни обещаха поне още един филм от така любимия ни франчайз, така че петата част ни очаква. Аз лично се надявам да доразвият историята между Анджелика и Джак, защото наистина малко през пръсти минаха този път, но в тях двамата има много хляб още, така че ще се чака, а през това време изгледайте този, задължителен е за феновете на поредицата.

 

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.8/10

 

It’s a pirate’s life for me

 

 

 

 

 

41. Captain America: The First Avenger

 

 

Заглавие: Captain America: The First Avenger

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Joe Johnston

Участват: Chris Evans, Hayley Atwell, Hugo Weaving, Tommy Lee Jones

 

 

Най-после го гледах, защото напоследък не мога да си намеря хора за кино и очаквах честно казано да го гледам в нас. Но ето, че и на мен ми излезе късметът и честно казано съм сравнително доволен. Филмът определено си има своите минуси, има и много положителни страни.

Джо Джонстън определено е уловил добре духът на 40те, което е лесно обяснимо имайки се предвид някои от предишните му филми  (The young Indiana Jones, October sky, Hidalgo, The Wolfman и други). Разбира се в цялата тази ретро атмосфера абсолютно не на място ми дойдоха космическите кораби, супер модерни оръжия и прочее, дори били те от високотехнологичен модел от филм на Marvel. Просто не бяха съчетани добре по мое мнение, но няма да задълбавам чак толкова.

От актьорите Крис Еванс естествено се справи супер за мен. Макар че направо сравнително добра роля като Джони Сторм във Fantastic Four, мисля, че ролята на Капитан Америка му подхожда доста повече. Първо, чисто визуално е идеален за ролята – русоляв, снажен, красив, як – достатъчни са да ни убедят, че това е външността на Стийв Роджърс. Освен това Крис притежава този чар, че наистина е склонен да те убеди, че вярва в нещо както Стийв Роджърс ни кара да му вярваме колко обича страната си и колко й е отдаден. Еванс от своя страна получава помощ от Хейли Атуел, която също е много красива и заедно завързват една изцяло клиширана екранна любов, която лесно сработва на екрана. Томи Лий Джоунс и Хюго Уийвинг са доста добри попадения, макар от втория да очаквах малко повече като Червения Череп. Беше добър естествено и доста убедително се справи, но някак си самият герой може би имаше малко екранно време и историята му беше изоставена доста бързо, имайки се предвид, че той е най-големият враг на Капитан Америка.

Специалните ефекти естествено бяха на ниво, отново мисля, че 3D-то не беше нужно, но е нормално, това ще е бъдещето на кино индустрията предполагам, така че е неизбежно. Специално битките обаче бяха супер, доста динамични, всичко се развиваше супер бързо, а щитът като оръжие много ме изкефи.

Краят на филма беше доста неясен от гледна точка на това какво точно става със Стийв Роджърс, защо не умира, защо прекарва толкова дълъг период заспал и т.н, но предполагам, че всичко ще бъде изяснено в The Avengers. Все пак отдавна се оформя почвата за него – със сигурност след Iron Man 2, а може би и преди това са имали идеята, макар и не съвсем развита. Вече всичко е налице обаче – Iron Man си стана доста успешен франчайз благодарение на Робърт Дауни, Thor постигна голям успех, макар и не чак толкова колкото ми се искаше, тъй като ми е голям любимец, а Captain America тепърва запознава публиката с героя си.

 

 

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 7.4/10

 

 

I don’t want to kill anybody. I don’t like bullies; I don’t care where they’re from

 

39. Pulp Fiction (1994)

Заглавие: Pulp Fiction

Година: 1994

Държава: САЩ

Режисьор: Quentin Tarantino

Участват: Uma Thurman, John Travolta, Samuel L. Jackson, Bruce Willis, Quentin Tarantino, Tim Roth

Pulp Fiction или Криминале както е българското заглавие, е една от вечните филмови класики, които всеки човек, имащ поне малко уважение и интерес към киното трябва да изгледа. Въпреки че е сравнително нов, (1994 не е толкова скоро като се замислим, но не са малко и групите, от 90те, които все още считаме за нови, нали? :D) Pulp Fiction е определен за крайъгълен камък на съвременното кино изкуство, а Куентин Тарантино още с първия си филм Reservoir dogs става легенда. Като цяло всичко, което ще кажа за него, е казвано хиляди пъти. Изключително оригинален, ироничен и идеално подреден в три истории, преплитащи се перфектно една в друга.

Хората, гледали филмите на Тарантино, се делят на два типа – такива, които не го понасят и такива, които го обожават. Съвсем малко са случаите, които остават напълно безразлични (лично аз не съм срещал). Аз определено съм към втория тип, защото Тарантино има един нестандартен подход към филмите, като трябва да имаш големи топки, за да тръгнеш по този път, а не по вече отъпканата пътека. Въпреки че сценариите не са голямата му сила, Pulp Fiction предлага доста добре разслоена история, като за мен единствено втората част – The gold watch – e малко по-назад от останалите две, но това не я прави непременно лоша и негледаема. Това дължа може би на ролята на Брус Уилис, която почти не се различава от останалите му мачовски изпълнения (най-вече визирам Die Hard).

В другите части имаме бруталното дуо Джон Траволта и Самюъл Джексън, които са просто перфектни заедно. Както казах, сценариите на Тарантино не сa номер едно, но диалозите, които пише, са достатъчни да изградят почти целия филм, а примери в Pulp Fiction много – разговорът между Ума Търман и Траволта, бърборенето на Траволта и Самюъл Джексън за сандвичи и т.н. Тарантино и Харви Кайтел също правят добра комбинация, като оформят цялостната пародийно-комедийна обстановка на филма.

Дали е най-добрият филм на 90те може много да се поспори и според мен не е. Само годината, през която излиза Pulp Fiction – 1994 – е толкова наситена с достойни конкуренти, а в следващите 5 години излизат и още класики претендиращи за първото място (Fight Club!). И все пак никой не може да отрече влиянието, което оказва Pulp Fiction в кино средите – изключително оригинално заснет, забавен, абсолютен хит! Чисто и просто една от задължителните филмови класики, запазили си място в историята на киното.

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 9/10

English, motherfucker! Do you speak it?

 

33. X-Men Origins: Wolverine (2009)

Заглавие: X-Men Origins: Wolverine

Година: 2009

Държава: САЩ

Режисьор: Gavin Hood

Участват: Hugh Jackman, Liev Schreiber, Danny Huston, Ryan Reynolds

Можеше да бъде много по-добър!!! Въпреки няколкото си проблясъка, филмът за Логан определено не предлага това, което мнозинството очаквахме. Хю Джакман отново играе ролята на Върколака, но далеч по-посредствено от предните 3 пъти. Като цяло не е той виновен всъщност, защото Хю има един особен чар и освен това е много талантлив, затова не мога да си обясня напълно на какво се дължи провалът на Wolverine.

Едно от нещата, които ми харесаха много е играта на Лийв Шрайбър и химията между него и Джакмън. Изключително добре беше направена и една от първите сцени във филма – тази с войните. За съжаление от там нататък филмът тръгва по абсурдни пътеки. Историята се опитва да нагласи прекалено усилено връзките с другите два филма и освен това с комиксите, от които обаче се разминава на светлинни години.

С нетърпение чаках да видя как са направени персонажите на Deadpool и най-вече Gambit. Е за Gambit не беше отчайващо зле, но Уейд Уилсън..хъх! Май досега е най-големият провал във филм направен по комикс. Ще видим след като почти си затвориха вратата към свестен филм и за Deadpool какво ще стане с този, който подготвят за 2014.

Надеждите ми остават за доста по-добра втора част на Wolverine, в която както вече стана известно ще срещнем със Silver Samurai и Lady Deathstrike, а режисьор ще бъде Джеймс Манголд, който според мен е точно толкова неудачен избор колкото и Гавин Худ, но нека не осъждам филма преди да е излязъл.

Лична оценка: 6/10

Оценка в IMDB: 6.7/10

In my whole life, I felt like an animal. I ignored my instincts, and I ignored what I really am. And that won’t ever happen again.

 

32. Harry Potter and the Deathly Hallows pt.2 (2011)

 

 

Заглавие: Harry Potter and the Deathly Hallows (part 2)

Година: 2011

Държава: Великобритания / САЩ

Режисьор: David Yates

Участват: Daniel Radcliffe, Rupert Grint, Emma Watson, Ralph Fiennes, Alan Rickman, Helena Bonham Carter, Maggie Smith

 

Хари Потър – героят върнал милиони деца към книгите, поредица придобила легендарен статус, a филмите съпътстващи всеки един филм събират огромни приходи. След 10 години всичко това дойде до своя край. И както беше казано – как разбираш, че една поредица е добила култов статус? – когато постерът за последния филм няма дори заглавие, но никой не  се съмнява за какво става въпрос.

Дейвид Йейтс поема щафетата от Алфонсо Куарон и Марк Нюел, продължавайки магьосническата сага от Harry Potter and the order of the phoenix, правейки я все по-мрачни със всеки следващ филм и отдалечавайки я от невинно изглеждащите опити на Крис Кълъмбъс (въпреки че аз лично харесвам първите два филма за разлика от много хора).

Пред очите ни порастнаха както героите от книгите, така и актьорите играещи ги в продължение на 10 години. Трупайки опит звездното трио от Даниел Радклиф, Ема Уотсън и Рупърт Гринт ни предоставя страхотна игра в последните два филма, базирани на седмата книга от поредицата – Harry Potter and the Deathly Hallows. Изглеждайки отново всички филми от поредицата, отново се убеждавам, че изборът кастът на филмите да е почти изцяло британски е едно от решенията дефиниращи успехът на филмите. Към младите актьори, които са още деца в началото на поредицата се присъединяват абсолютни титани и мои лични любимци от британското кино – Алан Рикман, Маги Смит, Ралф Файнс, Гари Олдман, Ема Томпсън, Майкъл Гембън и още, и още.

Докато в първата част на Harry Potter and the Deathly Hallows няма толкова действие, колкото въвеждане в обстановката и настроението на филма, то във втората част действието е основното. Води се война и нищо не е спестено – много герои са изгубени по пътя, много жертви са направени, а историята съвсем не е детската приказка, каквато беше първата книга (и филм).

Ефектите естествено са страхотни, костюмите също, а Александър Деспла, макар да не е геният Джон Уилямс е свършил страхотна работа със саундтракът и някои от музикалните теми заслужават споменаване – лично аз харесах много Lily’s theme, Severus and Lily  и Snape’s demise. От техническа гледна точка единствено 3D ефектите не можах да оценя и съм на мнение, че на филми с подобно значение търсенето на допълнително приходи от 3D билет е излишно и удоволствието от филма би било по-голямо без тях, но това си е мое лично мнение.

И тъй като споменах в саундтрака, мисля че е време и да изкажа мнението си за най-силната игра във филма – Алан Рикман! След прочитането на седмата книга наистина осъзнах, че Снейп ми е любимият герой може би в цялата поредица, а Рикман беше брилянтен в последния филм и определено обра овациите. На места просто настръхнах, а съм сигурен, че цялата публика е пуснала някоя и друга сълза заради Снейп. Любимите ми сцени бяха историята на Снейп, която както казах беше покъртително изиграна и естествено няма да пропусна най-фантастичния момент във филма – измагьосването на патронуса на Снейп – велико. Също така много красива беше сцената с Хари в гората. Единствено може би краят на филма не ми хареса и то не само защото всичко свърши, но просто беше някак си по-спокоен и не толкова емоционално наситен.

Но всичко това вече е зад гърба ни. Аз след като се върнах от киното си изтеглих някакъв рип на филма с лошо качество, но това не ме спря да изгледам сцените от историята на Сивиръс Снейп отново и отново. Безкрайни аплодисменти и благодарности към целия екип, който в продължение на цяло десетилетие ни взе със себе си в един магически свят и съпреживя с нас историята омагьосала милиони хора по света и маркирала цяло едно поколение с белег, който няма да е на челата ни, а в сърцата ни и ще го носим със себе си до самия край.

 

THE END.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.6/10

 

After all this time?

Always.

 

31. Hannibal Rising (2007)

 

 

Заглавие: Hannibal Rising

Година: 2007

Държава: Великобритания / Чехия / Франция / Италия

Режисьор: Peter Webber

Участват: Gaspard Ulliel, Li Gong, Dominic West, Rhys Ifans

 

Ханибал Лектър е един от най-известните литературни и филмови герои, въплъщаващ в себе си всички черти неприсъщи за хората, а по-скоро за чудовищата. И въпреки своята отблъскваща бруталност Лектър кара четящите книгите на Томас Харис и гледащите филмовите класики Silence of the lambs, Hannibal и Red dragon да харесват героя по един странен начин. Лично за мен Ханибал е един страхотно развит герой и невероятната му интелигентност и тиха лудост са симпатични за аудиторията.

Интересното покрай филма Hannibal Rising е, че филмът не е адаптиран по книга, а книгата е написана за нуждите на филма. Продуцентът на останалите филми за Лектър – покойният Дино Де Лаурентийс – решава, че е нужен още един филм за серийния убиец, разказващ историята за раждането на чудовището. Съответно желанието му е толкова голямо, че той решава да направи този филм независимо дали е с участието на Томас Харис или без, като последният просто не може да се откаже от може би най-известния си герой и написва книгата, издадена през 2006.

За ролята на младия Лектър е избран младият френски актьор Гаспар Улиел, който добре се справя с работата да пресъздаде един необработен диамант, какъвто е младият Ханибал. За да се насладите повече на Hannibal Rising, съветът ми е да не правите много сравнение с The Silence of the Lambs или който и да е от другите филми за Лектър. Антъни Хопкинс прави иконична роля, а филмите сами по себе си са психо-трилъри, докато Hannibal Rising е по-скоро екшън, трилър както и от части исторически-биографичен (естествено не основаващ се на реални лица и събития). И все пак дори и млад, Лектър е ужасяващ и изкривен като реалността, в която живее.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6/10

 

I’ve come to collect a head.

 

30. Star Trek: The Future Begins (2009)

 

 

Заглавие: Star Trek

Година: 2009

Държава: САЩ / Германия

Режисьор: J.J. Abrams

Участват: Chris Pine, Zachary Quinto, Simon Pegg, Leonard Nimoy, Eric Bana, Chris Hemsworth

 

Като въведение за ревюто искам да кажа, че малък още съм голям фен на sci-fi жанра, огромен фен на Star Wars и потенциален огромен фен на Star Trek. От безкрайните серии съм изгледал само оригиналните или т.нар. TOS (The Original Series), които мисля, че бяха от 1966. Филмът този път представя историята от запознаването на легендарните капитан Джеймс Кърк и Спок.

За разлика от много, много други филми, разказващи предисторията на някой култов филм/сериал, Star Trek: The Future Begins прави много добро впечатление с това, че освен страхотната история покрай запознаването на двамата главни герои, която лежи в основата на повечето такива филми, паралелно се развива и изключително интересна история с целия екип на Ентърпрайс. Макар да не мога да сравнявам с цялостната филмография, сериали, книги и т.н. продукти излезли под името Star Trek, спокойно мога да заявя, че Star Trek: The Future Begins носи духа на първите серии и определено е уловена химията между Кърк и Спок, изиграна преди от вечните Уилям Шатнър и Ленърд Нимой , а сега от все по-набиращите популярност Крис Пайн и Закари Куинто. И докато съм на вълна сравнения, държа да отбележа, че всъщност целия екип на кораба напомня страшно много на своите бъдещи версии. Перфектен за мен беше Карл Ърбън като Боунс, наистина имах чувството, че това е всъщност младият ДеФорест Кели (актьорът изпълняващ Боунс в сериите от 1966). Много ме зарадва и Саймън Пег като Скоти, макар да нямаше кой знае колко голяма роля този път.

Ефектите бяха страхотни, напълно нормално за филм от този жанр и то през 2009, доста напомняха за Star Wars, но това е неизбежно, но не се заблуждавайте, не искам да създавам каквито и да е конфликти на тема SK vs SW. И двата франчайза са с абсолютно култов статус и имат своето място в историята.

Така новият филм от Star Trek поредицата, освен че предоставя 2 часа удоволствие пред екрана, поставя и основи за не едно продължение и даване на нов живот на приятелството между Джеймс Т. Кърк и Спок – дали под формата на филми или сериали предстои да разберем.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в ИМDB: 8.1/10

 

LIVE LONG AND PROSPER!!!

 

28. Watchmen (2009)

 

 

Заглавие: Watchmen

Година: 2009

Държава: САЩ

Режисьор: Zack Snyder

Участват: Jackie Earle Haley, Billie Crudup, Malin Akerman, Jeffrey Dean Morgan

 

Хората, които ме познават знаят, че филмите по комикси са ми слабост, а Watchmen не е какъв да е комикс. Писан от един от най-добрите автори на комикси – Алън Муур, Watchmen e от комиксите придобили култов статус далеч преди филмовите им адаптации. Вече писах за V for Vendetta, който също е негов, а за в бъдеще се надявам до тук да стигнат и истории като Constantine и From Hell (този абсолютно задължително!).

Продукцията на Watchmen e поставена на създателите на 300, които имат много отличаващ се почерк – може лесно да го разпознаете също в Sucker Punch, Legend of the guardians и т.н. Филмът, както и самият комикс, е брутален. Пълен с първокласен екшън и невероятни герои, развити брилянтно от актьорите. Абсолютно фантастично изпълнение на Джаки Ърл Хейли, който е направен за хардкор роли и безспорно открадва шоуто в целия филм. Не искам да омаловажавам и останалите разбира се. Джефри Морган е невероятен като Комедианта, почти точно се вписа в представата ми от комикса, както и останалите всъщност.

Специалните ефекти са изключително впечатляващи, като супер много ме радваха сцените с Доктор Манхатън.

Цялата атмосфера на комикса е пренесена и във филма. Цялата перверзия обзела обществото, всички най-гадни и долни неща обхващащи всички слоеве на обществото при наближаването на ядрена война са пропити във всеки един детайл от филма и най-вече в маската на Роршах, когото отново казвам, Джаки Хейли изиграва брилянтно.

Като цяло е може би любимият ми филм направен по комикс, евентуално е в битка с The Dark Knight, който също беше много добър и V for Vendetta, чийто успех обаче се дължеше главно на фантастичната игра на Хюго Уийвинг.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 7.7/10

 

This city is afraid of me. I have seen its true face. The streets are extended gutters and the gutters are full of blood and when the drains finally scab over, all the vermin will drown. The accumulated filth of all their sex and murder will foam up about their waists and all the whores and politicians will look up and shout „Save us!“… and I’ll whisper „no.“

 

20. Sucker Punch (2011)

 

 

Заглавие: Sucker Punch

Година: 2011

Държава: САЩ / Канада

Режисьор: Zack Snyder

Участват: Emily Browning, Jena Malone, Abbie Cornish, Jon Hamm

 

 

След като изгледах Sucker Punch си помислих „Страхотното на този филм е, че е повече от това, което изглежда, но хората няма да разберат това“. И ако се замислите наистина е така. Външната обвивка на филма е тази на добре натъпкан със страхотни специални ефекти екшън предназначен предимно за мъжката част от зрителите. Поради това повечето от зрителите не обръщат внимание на вътрешността. Филмът първо на първо прелива от метафори. На мен ще ми трябват поне още 1-2 пъти, за да открия какво значи всичко. Напомняйки ни на Inception, Sucker Punch е построен чрез няколко слоя, като към края на филма идва едно осъзнаване как точно са били подредени. Макар да не залага на кой знае каква актьорска игра (всъщност да поясня – актьорската игра е на ниво, но не е брилянтна, а просто добра), филмът достига до едно високо ниво посредством героинята на Емили Браунинг – Бейби Дол, чиито алтернативни светове изграждат филма. Идеята веднага ме подсети за един от любимите ми филми – Pan’s labyrinth! Колкото по-брутална става реалността, с толкова по-мрачни демони се среща героинята на Браунинг, които се опитват да я върнат в истинския живот.

Всичко останало във филма е като един своеобразен бонус към основната идея – бягството към свободата, чрез способностите на подсъзнанието. На първо място имаме едни наистина страхотни екшън сцени, каквито Зак Снайдър ни предоставя както обикновено на най-високо ниво. Въпреки че ще го направя, смятам за излишно да споменавам за зрелищни филми като Watchmen, 300 и фантастичния опит на Снайдър в анимацията с The Guardians: The Owls of Ga’Hoole, където бойните сцени също са изключително впечатляващи. Освен класния екшън имаме невероятно красиви момичета, които няма как дори едно момиче да не оцени, че са абсолютен плюс за Sucker Punch. На последно място, но не по важност искам да отбележа и саундтрака, който в тон с филма e доста мрачен. В него имаме изпълнения от Bjork, Skunk Anansie, както и няколко песни от самата Емили Браунинг, сред които най-голямо впечатление ми направи изпълнението на Where is my mind.

Заключението от това ревю е, че по мое мнение (както казах в началото) филмът е много повече от това, което изглежда на пръв поглед, така че няма да загубите, ако му дадете шанс.

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

 

 

Don’t let appearances fool you

 

19. Hanna (2011)

Заглавие: Hanna

Година: 2011

Държава: САЩ / Германия / Великобритания

Режисьор: Joe Wright

Участват: Saoirse Ronan, Eric Bana, Cate Blanchett

Първото нещо, което ще кажа за този филм е, че Сърша Ронан трябва ПОНЕ да бъде номинирана за Оскар за тази роля. Ужасно я харесах още във The Lovely Bones, но тук ми стана абсолютна любимка. Дори присъствието на Кейт Бланшет, която е hell of an actress, поне за мен, бледнее пред фантастичното изпълнение на Ронан. Другото голямо име в каста е това на Ерик Бана, който обаче се представя както повечето му роли на средно ниво. Това не значи, че е играл лошо, но според мен не забележително (личен фаворит в неговата филмография ми остава играта му в Троя, макар и да не е най-великият филм).

Освен с каста си, Hanna впечатлява с товa, че не е традиционният зрелищен, но не толкова смислен екшън, каквито сме свикнали да гледаме, а има чара на европейското кино. Много динамичен, със интересен, макар и не кой знае колко заплетен сюжет. От началото до края филмът поддържа едно високо ниво, което го прави един от най-добрите филми, които съм гледал досега тази година.

Не мога да пропусна и фактът, че беше ужасно красив. От епичните снежни сцени до най-дребните детайли, всичко беше наслада за окото, а саундтракът е на The Chemical Brothers, което само по себе си е достатъчно доказателство, че озвучаването на филма ще е на най-високо ниво (то определено е и това си проличава още в музиката към трейлъра).

Няма какво друго да кажа на първо гледане освен абсолютно го препоръчвам, задължителен е за гледане!!!

Лична оценка: 8.5/10

Оценка в IMDB: 7.2/10

I just missed your heart