RSS

Tag Archives: Филми 2011

78. The Muppets

Заглавие: The Muppets

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: James Bobin

Участват: The Muppets, Jason Segel, Amy Adams, Chris Cooper

Филмът в IMDB

Завръщането на Мъпетите на голям екран спокойно може да мине за един от, да не казвам най-добрите, но много добрите филми/комедии за 2011. Искате или не, The Muppets е забавен, остроумен, със страхотна музика и история, макар и не върха на сценарийното изкуство, то поне стопляща човека и внасяща малко или много позитивни мисли в деня ни.

Идеята за реюниън на Мъпетите е на любимецът на всички Джейсън Сийгъл (How I met your mother, Forgetting Sarah Marshall), който действа заедно с режисьора Джеймс Бобин и сценариста Никълъс Столър. Тримата целят припомнянето на позабравените любимци на децата. Опростявайки историята колкото е възможно, те компенсират с час и полвина непрестанен смях и забавление. Ейми Адамс и самият Сийгъл са в едни от главните роли, като не бива да забравяме кои истинските звезди. Легендарните Кърмит и Мис Пиги, подкрепяни от Фози, Бийкър, Енимъл и всички от бандата мъпети, дават всичко от себе си, за да припомнят какво е смях в най-чистата му и наивна форма.

Огромно браво получава Брет Макензи, който написва музиката към филма. Песните безспорно са един от най-големите плюсове на филма, като освен класиките, Макензи уцелва десятката и с няколко свои. Личните ми фаворити – Life’s a happy song и Man or a muppet, като втората дори спечели Оскар, което в някаква степен доказва въздействието й.

За Мъпетите бих могъл да кажа още много хвалебствия и може би пак ще са малко, тъй като от човек, който никога не е бил кой знае какъв фен на Мъпетите, се превърнах в потенциален фен. Дали целта на филма е постигната или старите кукли наистина вече не са на мода – само времето ще покаже. Дотогава.. Life’s a happy song if there someone by your side to sing along! ❤

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.8/10

As long as there are Muppets, for me, there’s still hope!

Advertisements
 
 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , ,

76. Hugo (2011)

Заглавие: Hugo

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Scorsese

Участват: Asa Butterfield, Chloe Moretz, Ben Kingsley, Christopher Lee

Филмът в IMDB

Има филми, които те омагьосват с атмосферата си и още преди да са свършили знаеш, че ще са ти любими. Именно такъв за мен е и Hugo. Интересен факт е, че явно това е първият филм за последните 10 години, в който Мартин Скорсезе не режисира Леонардо Ди Каприо. Е, този път мистър Скорсезе е заложил на великани в киното като Бен Кингсли и Кристофър Лий, а може би най-хубавото във филма са и двете брилянтни деца в главните роли – Клои Мориц и Ейса Бътърфийлд. Първата асоциация докато гледах Мориц ми беше Ема Уотсън. Младата актриса определено има едно интелигентно излъчване и ще е страхотна да продължи с висококачествени продукции като Hugo. За Ейса Бътъфийлд също ще се изкажа ласкателно, тъй като момчето има нещо необикновено в себе си, а играта му е брилянтна – някои сцени безспорно имах чувството, че играе порастнал, отработен актьор, а не дете.

Бен Кингсли изиграва страхотен Жорж Мелиес, като режисурата на Скорсезе изгражда един богат образ на кинотвореца и създаваните от него филми. В каста срещаме също в по-епизодични роли Саша Барон Коен, чиято роля е като сравнително приятна изненада. Макар да не е кой знае какво е хубаво да го видим в малко по-стойностен филм, а по-късно тази година очакваме и Les Miserables, така че ще чакаме да видим какво ще се случи с този образ. Кристофър Лий също прави епизодична роля, но разбира се винаги е приятно да го видим на екран, така че дори на малко екранно време му се зарадвах.

Макар Hugo да е сниман в 3D, не мога да кажа нищо за ефектите, понеже го гледах вкъщи, но филмът определено е изключително красив и подобно на примерно The Guardians: The Owls of Ga’Hoole (първият, за който се сетих..) мисля, че и тук 3D ефектът би бил само в плюс за продукцията.

Музиката – мисля, че е достатъчно да кажа, че е композирана от Howard Shore. Наистина омагьосваща музика, изпълваща целия свят, който заобикаля героите в Hugo.

Като цяло Hugo за мен е един от най-хубавите филми за 2011 и се нарежда сред най-любимите ми изобщо. Мартин Скорсезе е създал красива приказка, с която показва любовта си към кино изкуството не по-зле от The Artist. Така че освен силно да ви препоръчам да гледате Hugo, нямам какво друго да направя..

ГЛЕДАЙТЕ ГО! ❤

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.2/10

I had to be here for some reason.

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

74. The Iron Lady (2011)

 

 

 

Заглавие: The Iron Lady

Година: 2011

Държава: Великобритания / Франция

Режисьор: Phyllida Lloyd

Участват: Meryl Streep, Alexandra Roach, Jim Broadbent

Филмът в IMDB

След като снощи гледах The Iron Lady стигнах до два основни извода. Първият е, че безспорно Мерил Стрийп се справя фантастично и наградата Оскар, която ще вземе след броени дни, а тя ще я вземе, е абсолютно заслужена. Номер две – филмът е изключително слаб и като цяло е далеч под нивото, на което се представя Стрийп. За сравнение с миналогодишния носител на статуетката за Най-добър филм The King’s Speech и дума не можа да става, като последния е малко преувеличено казано, но светлинни години напред, макар и да се забелязват прилики  в режисьорската работа. Изборът за смесване на реални исторически кадри във филма ми се стори неудачен или по-скоро изпълнението не беше добро, не знам. Също така една идея повече ми дойде екранното време на вече възрастната Тачър – беше сравнително безинтересна и не с не по-голям заряд от останалата част от филма.

Все пак The Iron Lady има и други добри страни освен брилянтната игра на Мерил Стрийп. Хареса ми играта на „младата“ Тачър, като в ролята е поне за мен неизвестната Александра Роуч. Също добра поддържаща роля прави и Джим Броудбент като съпругът на Тачър.

Доколко е точен исторически нямам точна представа, тъй като не съм запознат с биографията на Желязната лейди, но като сценарий филмът беше доста накъсан, опитвайки се да премине през всички периоди от живота на бившата министър-председателка на Великобритания. Интересни ми бяха моментите в парламента и словесните битки между нея и опонентите й, където за мен бяха едни от най-силните сцени на Мерил Стрийп.

Добра работа е свършил Томас Нюман с музиката към филма, добавяйки малко плюсове към цялостната ми оценка. За съжаление The Iron Lady можеше да бъде много повече от обикновен биографичен филм, имайки се предвид успеха на The King’s Speech, а също и на The Queen с Хелън Мирън. However.. Желязната лейди няма да е от онези филми, които ще бъдат запомнени от публиката или ако това стане ще е единствено със страхотното представяне на Мерил Стрийп.

 

 

Лична оценка: 6.7/10

Оценка в IMDB: 6.2/10

 

 

It used to be about trying to do something. Now it’s about trying to be someone.

 
Вашият коментар

Posted by на февруари 13, 2012 in Драма

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

67. The Help (2011)

Заглавие: The Help

Година: 2011

Държава: САЩ, Индия, Обединени Арабски Емирства

Режисьор: Tate Taylor

Участват: Emma Stone, Jessica Chastain, Viola Davies, Octavia Spencer

Филмът в IMDB

Още един от номинираните от Академията за най-добър филм беше изгледан, с което ми остават 5 филма от всички 9 номинирани. The Help е онези филми, които не са прекалено драматични, имат в себе си забавни моменти и разчитат на сигурност по отношение на историята.

Адаптиран по световния бестселър със същото заглавие, филмът обосновано се проточва в сравнително дългите 2 часа и полвина, като това обаче може би не за всички е минус. Макар да не съм чел книгата, съм на мнение, че за добрата екранизация на една книга определено е нужно по-детайлно заснемане на филма -> по-дълъг филм. Дали се е получило и в каква степен в този случай могат да кажат само хората, които са чели и романа.

Разчитайки на каст съставен почти изцяло от жени, The Help разглежда проблема за расовата дискриминация в Америка през 50те и 60те, като една писателка (в ролята е Ема Стоун) е готова да застане срещу всички наложени от поколението й норми и да направи един вид революция и промяна в общественото мнение спрямо недолюбваното цветнокожо население. Брилянтната игра на актрисите във филма им донася и цели 3 номинации за Оскар за главна и поддържаща женски роли. Макар Виола Дейвис да се справи страхотно, филмът разчита на сборната игра на цялата група, отколкото на единични изпълнения за главна роля. Силна в началото и в края, Дейвис разполага с подкрепата на Октавиа Спенсър през останалата част от филма.  Освен това конкуренцията й в лицето на Мерил Стрийп е изключително голяма, което значително намалява шансовете й за статуетката. По-големи шансове обаче имат Джесика Частейн и Октавиа Спенсър. Макар Спенсър да игра добре и със сигурност е допаднала на публиката, в това число и на мен, с нахаканата си игра, мисля, че Джесика заслужава напълно Оскара за най-добра поддържаща женска роля (и това го казвам без да съм гледал единствено The Artist от филмите, в които са номинирани актриси в тази категория). Неслучайно Частейн е наричана новата любимка на Холивуд, а с The Help мисля, че още повече затвърди позициите си. Ема Стоун както винаги беше изключителна, симпатична и наистина се нареди сред най-любимите ми актриси изобщо за изключително кратко време.

Другата голяма сила на филма е цялостната обстановка и усещане за периода на филма. Макар със сигурност да са направени малко по-полирани от действителността, детайлите, костюмите, декорите – всички са неповторими. Тук идва и учудването ми от липсата на каквито и да е номинации в тези две категории, но може би останалите филми са далеч по-добри в това отношение.

Лично аз се забавлявах страхотно докато гледах филма, а двата часа и полвина ми се сториха като много по-малко. Определено ще се гледа пак и наистина стискам палци на всички участвали в създаването му на предстоящите награди Оскар. Гледайте го!!!

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.1/10

If you can love your enemy, you already have victory.

 
2 Коментари

Posted by на януари 26, 2012 in Драма, Комедия

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Дистрибуцията на филми и България!

Въпреки че съм в сесия и имам ужасно много да уча, не можах да не отделя малко време за написването на този пост. Предварително искам да спомена, че това личното ми мнение и не искам да натоварвам с него когото и да било, така че ще се радвам да чуя и противоположни мнения, оборващи ме и поправящи пропуските в знанията ми относно темата.

Тъй като днес – 15.01.2012 (неделя!) е едно от най-големите събития в света на киното – Златните глобуси, просто в мен се надигна вълна от недоволство и желание за покупката на автомат след като се сетих отново за реалността и как се движим с месеци назад спрямо множеството, говорейки за доставянето на новите филмови заглавия.

За наградите Златен Глобус конкретно са номинирани 6 филма за Най-добра драма и 5 филма за Най-добър мюзикъл/комедия. За най-добра драма номинираните филми са The Descendants, Hugo, Moneyball, The Help, War Horse и The Ides of March. От тези 6 филма към днешна дата в България сме имали възможността да видим единствено Moneyball, чиято премиера беше преди 2 дни, на 13 януари, 2012г. Минавайки към филмите от втората категория мога да отбележа прираст – цели два филма в лицето на 50/50, чиято премиера беше на 6 януари, 2012 и Midnight in Paris, който започна излъчването си още в края на 2011.

Така общо 3 от 11 номинирани филма са могли да привлекат вниманието на киноманите до деня на едни от най-престижните награди в кино индустрията. Останалите или ще започнат излъчване през февруари-март, или за съжаление изобщо няма да бъдат излъчени в българските салони. Разбира се винаги съществува и опцията да се свалят филмите от някой тракер – шансът да са с хубаво качество толкова скоро обаче е минимален, ако изобщо ги има качени.

Обобщението – в България, ако искаш да си в крачка с новите филми трябва да си ги сваляш с качеството на любителската камера, с която са снимали филма в САЩ, Русия или където и да е било другаде или да си падаш по филми като Пираня 3D, Immortals и други, които далеч не се забавят така.

Няма да обвинявам никого, защото въпреки желанието ми да се занимавам професионално с това, все още не съм запознат как работи системата с дистрибуцията на филми, но сме далеч от средата, съдейки по премиерните дати в останалите страни.

Пожелавам ви приятно гледане на наградите довечера и се надявам въпреки, че не сме гледали повечето филми да се забавляваме страхотно. Да не говорим, че щом водещ отново е Рики Джървейс няма как да не е неповторимо!

PS: Дано има много разплакани „звезди“ xDDD

 
има 1 коментар

Posted by на януари 15, 2012 in Uncategorized

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

63. George Harrison: Living in the Material World (2011)

Заглавие: George Harrison: Living in the Material World

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Scorsese

Филмът в IMDB

Мисля, че неведнъж съм споменавал как заедно с филмите, музиката ми е голямата любов и колко обичам филми за музика. Е тук става въпрос за един от най-големите великани в музиката, участвал в най-голямата група в историята на цялата вселена! Не знам доколко сте съгласни с твърдението ми, но и да не сте това не променя факта, че те са един феномен променил изцяло музиката, поп културата и целия свят. А този филм е дело и на един от великаните в кино индустрията – самият Мартин Скорсезе. Макар документалните филми да не са жанр, в който сме свикнали да го виждаме, GH: LitMW определено е страхотно попадение – точно в целта. Макар да не мога обективно да определя, мисля, че дори да не сте супер фен на Бийтълс и Джордж Харисън, филмът ще привлече вниманието ви и дори може да ви запали и вдъхнови да се обърнете към тяхната музика. Скорсезе по невероятен начин разкрива колко многопластова и интересна личност е Джордж Харисън. Запознава ни не само с неговата история, а и разкривайки изключително детайлно 60те и 70те през призмата на едни обикновени момчета тръгнали от Ливърпул и претърпяли метаморфозата до безсмъртните легенди, които са днес. Използвайки множество снимки и записи невиждани досега, режисьорът ясно показва във филма колко голяма е любовта му към музиката и с каква отдаденост е направен филмът.

Абсолютно задължително за фенове на Джордж Харисън, на Бийтълс, на Мартин Скорсезе и на хубавото документално кино!!!

Лична оценка: 10/10

Оценка в IMDB: 8.3/10

Still my guitar gently weeps ❤

 
 

Етикети: , , , , , , , , , , ,

61. Sherlock Holmes: A Game of Shadows (2011)

 

 

Заглавие:  Sherlock Holmes: A Game of Shadows

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Guy Ritchie

Участват: Robert Downey Jr., Jude Law, Noomie Rapace, Jared Harris, Stephen Fry

Филмът в IMDB

 

 

Точно (само!) 2 години отне на Гай Ричи направата на продължението за култовия детектив от улица Бейкър.

На първо място, съвсем спонтанно и не на място в началото на ревюто, искам да споделя колко страхотна работа е свършил Ханс Цимер със музиката към филма. Макар все още да не го правя абсолютно редовно, ми стана нещо като ритуал да си пускам саундтрака към филма, докато пиша за него и определено удоволствието в момента е в пъти по-голямо.

Както започнах, Гай Ричи не може да изпусне една златна гъска, каквато е екранизацията на приключенията за Шерлок Холмс, а в случая и феновете на първия филм няма защо да негодуват. Макар и само с едно гледане, мисля, че мога да кажа – A Game of Shadows не отстъпва като качество на първата част (според мен). Робърт Дауни и Джъд Лоу отново са перфектни в ролите си на Холмс и Уотсън, а химията помежду им е не много често срещана между двама актьори напоследък.  Нуми Рапас беше една от изненадите във филма (като участие). Актрисата от The Girl with the Dragon Tattoo (не версията на Финчър, а оригиналът от 2009) ми допадна изключително много, страшно чаровна, а ролята й на циганка беше близо до перфектна..поне до едно време. За съжаление с наближаването на края на филма героинята й започна да се губи в сценария, което не беше особено приятно, имайки се предвид симпатиите ми към нея. И като цяло женското присъствие се губеше  във филма. Лично аз щях да бъда къде, къде по-доволен при едно по-голямо участие на Рейчъл Макадамс и Кели Райли, които както лесно се вижда и в двата филма, се вписват страхотно в обстановката. А като говорим за актьорския състав не мога да не споделя и объркването си от участието на Джаред Харис в ролята на професор Мориарти, което обаче си е изцяло моя вина (поради неосведоменост). Не мога да отрека , че той се справи повече от добре с ролята и е достоен съперник на Робърт Дауни във филма. Най-приятната част от каста беше появата на Стивън Фрай, за която също не знаех. Който знае кой е последният, би трябвало да е наясно колко забавен е той и как внася единствено свежест във филма (останах в недоумение от голата му сцена във филма, но предполагам всеки би се забавлявал от присъствието му).

Задълбочавайки нещата спрямо първата част, Гай Ричи разчита още повече на slow-motion ефектите в A Game of Shadows, което може да се стори прекалено на някои, но за мен беше окей, тъй като трейлърът ме подготви и бях със сравнително положителна нагласа. Далеч не ме дразнят колкото използването на 3D технологии във всеки втори филм (благодаря се, че нямаше такива в този!).

Сценарият не е най-голямата сила на филма. Макар и интересна, историята е бедна на непредвидими моменти, да не кажа, че те изобщо липсват. Съвсем очаквано, финалът предоставя очеизбодната възможност за продължение, което естествено ще се посрещне с отворени обятия от феновете на поредицата (около 2014 г. според мен).

Съчетавайки страхотен екшън с предвидим, но все пак забавен хумор, Sherlock Holmes: A Game of Shadows е един перфектен избор за кино по празниците (имайки се предвид множеството бози, които дават в момента…!).

Лична оценка: 7.5/10

Оценка в IMDB: 7.9/10

 

If we can stop him, we shall prevent the collapse of Western civilization… No pressure.

 
Вашият коментар

Posted by на декември 23, 2011 in Екшън, Комедия

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , ,