RSS

Tag Archives: награди

51. A Clockwork Orange (1971)

Заглавие: A Clockwork Orange

Година: 1971

Държава: САЩ / Великобритания

Режисьор: Stanley Kubrick

Участват: Malcolm McDowell

 

 

Вдишайте голяма глътка въздух. Перфектен филм. Има някои филми, които просто е изключително трудно да се коментират, защото са брилянтни във всяко едно отношение и A Clockwork Orange е точно от тях.

Ще започна с това, че филмът е изключително модерен като тематика и днес. Анархията и насилието сред младежите са все по-неконтролируеми, а насреща стоят все така безучастните и безполезни правителства. От друга страна е поставен и така важният въпрос за изборите, които правим, независимо дали те са добри или лоши. Именно възможността да можем да направим избор ни прави хора, в противен случай се превръщаме в обикновени часовникови механизми.

Главен герой в A Clockwork Orange е Алекс ДеЛарж. Дори гледайки филмът без много разсъждения за дълбочината на героя, зрителят може да усети многопластието, от което е изграден. Още в началото на филма разбрах, че Алекс ще ми стане любимец и до края той наистина се нареди при невероятни и изключително любими за мен „злодеи“ като Ханибал Лектър и Патрик Бейтман. Те са от онези герои, които колкото и нечовешки зли да са, са изключително очарователни за публиката. Не съм чел книгата, по която е направен филмът, затова не мога да сравнявам двете версии на Алекс, но Малкълм Макдауъл определено прави най-добрата си роля именно тук. Неслучайно в участващите актьори в описанието съм написал само неговото име. В историята няма излишни герои, но  безспорно A Clockwork Orange e изграден именно от Малкълм Макдауъл и неговият Алекс.

Макар да мислех да не се спирам подробно върху историята, не мога да не отбележа отварящата сцена на А Clockwork Orange, която е не само брилянтна, а може би и най-добрата отваряща сцена за всички времена (според мен). Всичко е толкова добре изпипано, започвайки се от музиката, която е един от най-значимите елементи във филма и се стигне до монолога на Алекс ДеЛарж, който ще ни води през историята чак до края на филма. А финалната сцена е почти толкова силна за мен, колкото и началото.

Освен музиката, както споменах, има още едно нещо във филма, също толкова очарователно – смесицата от английски и руски, която е дело на писателя на Портокал с часовников механизъм – Антъни Бърджес.

Като цяло всеобщото мнение е, че филмът няма да ви се хареса от първия път, а евентуално от втория или третия, ако му дадете шанс. Аз имах може би късмет, но се влюбих в него още от първите му кадри. Доста философски, изпълнен с много насилие или както се казва „ultra violence“, A Clockwork Orange не е кой знае колко лесен за смилане. Но определено е дело на гении в кино изкуството и е направен за хора, които обожават киното и го приемат за изкуство, а не просто за забавление.

Няколкостотин думи далеч не са достатъчни, за да се каже дори малка част от нещата, които могат да се кажат за филма, защото той е изграден от толкова много слоеве и детайли, че би могъл да бъде тема за разсъждение на цели книги (а той със сигурност е).

 

ГЛЕДАЙТЕ ГО!

 

Лична оценка: 10/10

Оценка в IMDB: 8.5/10

 

I was cured, all right!

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на септември 22, 2011 in Драма

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

50. The Emmys 2011

Тази нощ (18-19 септември, 2011) се проведоха 63те награди за телевизия Еми. Първо, съм изключително доволен от самата церемония. Макар този път да не гледах Червения килим, самото празненство беше невероятно блясково и страшно забавно.

На първо място трябва да отбележа страхотната водеща Джейн Линч. Супер отдадена на изпълнението си и определено убеждаваща ни в любовта си към киното, Линч доказа, че наградите Еми са наистина от най-висока класа. Изключително свежо и забавно беше измислено да има т.нар. Emmytones, които бяха група от актьори и актриси, които представя отделните телевизионни жанрове със забавни песнички. БРАВО!

Сред комедийния жанр определено нямаше много изненади, тъй като Modern Family, който все още не съм гледал обра почти всички награди, а Джейн Линч дори се пошегува като след една от наградите каза „Welcome to the Modern Family awards“. Изключително ме зарадва наградата за главна мъжка роля на Джим Парсънс oт The Big Bang Theory, който си спечели напълно заслужено, макар и в конкуренцията на също страхотни актьори.

В драмата пък ликува най-много сериалът Mildred Pierce, както и Кейт Уинслет, изиграла главната роля в него. Лично аз не съм го гледал, но не изпитвам кой знае какви симпатии към последната, затова може би ще го пропусна. Видяхме и как Хю Лори отново не спечели главната мъжка роля, което може би му тежи в някаква степен, имайки се предвид, колко хвален сериал е House MD и колко усилия хвърли в него. Изненадата на вечерта в този жанр беше наградата за поддържаща мъжка роля на Питър Динклидж от Game of Thrones, който твърдо беше моят фаворит в тази категория и наистина беше страхотно, че я спечели.

Е, не така стояха нещата с мини-сериалите, където тотално надмощие имаше бързо станалият ми любим Downton Abbey (който открих чрез блогът на Влади Неколов – CIINEMA). Продукцията заслужено обра 4 от наградите и още същата нощ започна и с втория си сезон.

Награждаването се отличаваше с една доста отпусната атмосфера, много майтапи, закачки между актьорите, а не се мина и без моя любимец Рики Джървей, който направи страхотен скеч, свързан с ролята му на водещ на Златните глобуси.

Странен беше моментът с обявяването на номинациите от Чарли Шийн, който преди това вметна как пожелава успех на бившите си колеги от Two and a Half Men,  което не бях сигурен дали да го разбирам като знак за помирение или обикновено лицемерие, но минало-заминало.

Пълен списък с номинациите и печелившите може да намерите на сайта на IMDB. Сезонът за мен вече е официално открит, а сега чакаме следващите награди и още повече идващите филми и сериали!

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , ,