RSS

Category Archives: Семеен

76. Hugo (2011)

Заглавие: Hugo

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Scorsese

Участват: Asa Butterfield, Chloe Moretz, Ben Kingsley, Christopher Lee

Филмът в IMDB

Има филми, които те омагьосват с атмосферата си и още преди да са свършили знаеш, че ще са ти любими. Именно такъв за мен е и Hugo. Интересен факт е, че явно това е първият филм за последните 10 години, в който Мартин Скорсезе не режисира Леонардо Ди Каприо. Е, този път мистър Скорсезе е заложил на великани в киното като Бен Кингсли и Кристофър Лий, а може би най-хубавото във филма са и двете брилянтни деца в главните роли – Клои Мориц и Ейса Бътърфийлд. Първата асоциация докато гледах Мориц ми беше Ема Уотсън. Младата актриса определено има едно интелигентно излъчване и ще е страхотна да продължи с висококачествени продукции като Hugo. За Ейса Бътъфийлд също ще се изкажа ласкателно, тъй като момчето има нещо необикновено в себе си, а играта му е брилянтна – някои сцени безспорно имах чувството, че играе порастнал, отработен актьор, а не дете.

Бен Кингсли изиграва страхотен Жорж Мелиес, като режисурата на Скорсезе изгражда един богат образ на кинотвореца и създаваните от него филми. В каста срещаме също в по-епизодични роли Саша Барон Коен, чиято роля е като сравнително приятна изненада. Макар да не е кой знае какво е хубаво да го видим в малко по-стойностен филм, а по-късно тази година очакваме и Les Miserables, така че ще чакаме да видим какво ще се случи с този образ. Кристофър Лий също прави епизодична роля, но разбира се винаги е приятно да го видим на екран, така че дори на малко екранно време му се зарадвах.

Макар Hugo да е сниман в 3D, не мога да кажа нищо за ефектите, понеже го гледах вкъщи, но филмът определено е изключително красив и подобно на примерно The Guardians: The Owls of Ga’Hoole (първият, за който се сетих..) мисля, че и тук 3D ефектът би бил само в плюс за продукцията.

Музиката – мисля, че е достатъчно да кажа, че е композирана от Howard Shore. Наистина омагьосваща музика, изпълваща целия свят, който заобикаля героите в Hugo.

Като цяло Hugo за мен е един от най-хубавите филми за 2011 и се нарежда сред най-любимите ми изобщо. Мартин Скорсезе е създал красива приказка, с която показва любовта си към кино изкуството не по-зле от The Artist. Така че освен силно да ви препоръчам да гледате Hugo, нямам какво друго да направя..

ГЛЕДАЙТЕ ГО! ❤

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.2/10

I had to be here for some reason.

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

65. Neverland (2011)

 

 

Заглавие: Nerverland

Година: 2011

Държава: Великобритания

Режисьор: Nick Willing

Участват: Rhys Ifans, Charlie Rowe, Bob Hoskins, Keira Knightley

Филмът в IMDB

Да се похваля първо – сесията свърши!!! Това означава само, че дългият списък с филми, който правих по време на сесията е наред! Вчера изгледах новата екранизация за безсмъртния герой на Дж. М. Бари, която ни представя една нова страна на историята или по-скоро предшестващите книгата събития. Макар предисториите доста често да са считани за злоупотреба с класиките и предимно ненужни, смея да твърдя, че на SyFy им се е получила много добра продукция. Историята е написана много интересно и което е много важно – пасва и допълва на места събитията от оригинала.

Изборът на предимно британски актьори ме израдва супер много както винаги. Най-странен избор преди да гледам филма ми се стори Рис Айфънс в ролята на капитан Кук. Перфектен е! Трудно е да споделя кой знае какво за играта и за героя без да издам част от сюжета, така че ще ви оставя сами да прецените, но за мен преобразяването на Хук до образа, с който го познаваме беше удоволствие. Вечният му враг – Питър Пан пък е изигран от Чарли Роу, който макар че може да сте гледали в 1-2 по-големи продукции, е сравнително ново име. Все пак това не му пречи да изиграе страхотен Питър, като улавя както невиността и детското в героя, така и дързостта и смелостта му. Бих казал, че Роу ще го виждаме все по-често или поне така се надявам, защото талантът му тепърва ще започва да се разгръща. Не мога да пропусна и участието на Боб Хоскинс като знаменития Смий, ролята, която изигра и в Hook от 1991, заедно с други две големи имена – Дъстин Хофман и Робин Уилямс. Макар тук участието му да бе съвсем символично, беше наистина хубаво да го видя в още една част от света на Питър Пан.

Музиката и цялостното аудио и визуално оформление на филма също бяха на ниво. Разбира се специалните ефекти не бяха от най-високо качество като на места имаше прекалено явно грешки, но наистина не там е чарът на филма. Съставен от две части и правен за телевизията, Neverland e идеален избор за един съботен или неделен следобед с нещо топло за пиене пред екрана. Дори да не сте най-големите фенове на Питър Пан и компания, историята най-вероятно ще ви заплени и ще ви накара да желаете още истории за момчето, което не иска да порастне.

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.6/10

Join me, Hook, and together we can rule the world

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

50. The Emmys 2011

Тази нощ (18-19 септември, 2011) се проведоха 63те награди за телевизия Еми. Първо, съм изключително доволен от самата церемония. Макар този път да не гледах Червения килим, самото празненство беше невероятно блясково и страшно забавно.

На първо място трябва да отбележа страхотната водеща Джейн Линч. Супер отдадена на изпълнението си и определено убеждаваща ни в любовта си към киното, Линч доказа, че наградите Еми са наистина от най-висока класа. Изключително свежо и забавно беше измислено да има т.нар. Emmytones, които бяха група от актьори и актриси, които представя отделните телевизионни жанрове със забавни песнички. БРАВО!

Сред комедийния жанр определено нямаше много изненади, тъй като Modern Family, който все още не съм гледал обра почти всички награди, а Джейн Линч дори се пошегува като след една от наградите каза „Welcome to the Modern Family awards“. Изключително ме зарадва наградата за главна мъжка роля на Джим Парсънс oт The Big Bang Theory, който си спечели напълно заслужено, макар и в конкуренцията на също страхотни актьори.

В драмата пък ликува най-много сериалът Mildred Pierce, както и Кейт Уинслет, изиграла главната роля в него. Лично аз не съм го гледал, но не изпитвам кой знае какви симпатии към последната, затова може би ще го пропусна. Видяхме и как Хю Лори отново не спечели главната мъжка роля, което може би му тежи в някаква степен, имайки се предвид, колко хвален сериал е House MD и колко усилия хвърли в него. Изненадата на вечерта в този жанр беше наградата за поддържаща мъжка роля на Питър Динклидж от Game of Thrones, който твърдо беше моят фаворит в тази категория и наистина беше страхотно, че я спечели.

Е, не така стояха нещата с мини-сериалите, където тотално надмощие имаше бързо станалият ми любим Downton Abbey (който открих чрез блогът на Влади Неколов – CIINEMA). Продукцията заслужено обра 4 от наградите и още същата нощ започна и с втория си сезон.

Награждаването се отличаваше с една доста отпусната атмосфера, много майтапи, закачки между актьорите, а не се мина и без моя любимец Рики Джървей, който направи страхотен скеч, свързан с ролята му на водещ на Златните глобуси.

Странен беше моментът с обявяването на номинациите от Чарли Шийн, който преди това вметна как пожелава успех на бившите си колеги от Two and a Half Men,  което не бях сигурен дали да го разбирам като знак за помирение или обикновено лицемерие, но минало-заминало.

Пълен списък с номинациите и печелившите може да намерите на сайта на IMDB. Сезонът за мен вече е официално открит, а сега чакаме следващите награди и още повече идващите филми и сериали!

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , ,

37. Hop (2011)

 

 

Заглавие: Hop

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Tim Hill

Участват: James Marsden, Russell Brand, Kaley Cuoco, Hugh Laurie

 

Въпреки че филмовият пазар е сравнително богат на анимации, те никога не са много за зрителите, но от друга страна занижават очакванията на публиката. Е, признавам си, че Hop не е нещо супер запомнящо се, но определено забавлява и има някои много смешни моменти. Режисьор на лентата е Тим Хил, който има зад гърба си много подобни на Hop ленти както ще се убедите след като го гледате (Garfield, The Muppets и разбира се Alvin and the chipmunks).

За разлика от някои други заглавия излезли през тази година, тази анимация е насочена директно към детската публика и всеки, който критикува филма заради несериозност и наивност е ясно, че не го гледа през погледа на дете.

Верен на традициите, актьорският състав отново е пълен със звезди, които се справят страхотно, а това е поредният филм на Ръсел Бранд, който му вдига точките по мое мнение. Дори епизодичното участие на Дейвид Хаселхоф е готино и стои на мястото си, без да прави филма излишно скучен или претруфен.

Hop е идеален избор за забавление, семеен филм или за децата – определено ще ви разтовари.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 5.1/10

 

You said some things, I flooded some things. Let’s start over, okay?

 

 

 

Етикети: , , , , , ,

35. A Christmas Carol (2009)

 

 

Заглавие: A Christmas Carol

Година: 2009

Държава: САЩ

Режисьор: Robert Zemeckis

Участват: Jim Carrey, Gary Oldman, Colin Firth, Cary Elwes, Robin Wright

 

Чудите се кое е идеалното време да гледате Коледна приказка на Чарлз Дикенс? Определено това е краят на юли! Робърт Земекис продължава започнатата с The Polar Express и Beoulf серия от анимации ползващи улавяне на движенията на истински актьори. А актьорите и този път съвсем не са случайни. Главната роля на скъперника Скрудж е поверена на справилия се фантастично според мен Джим Кери, който поема около 10 героя в този филм, което съвсем не е лека задача. От двете си страни има страхотните Колин Фърт и Гари Олдман, а от тук нататък коледната приказка върви като по вода. Историята е разказвана много пъти и в много варианти, но Дисни са верни на себе си и я правят незабравима в този й вариант. Изключително красива и детайлна, A Christmas Carol е изпипана като добре полиран диамант във визуално отношение, а 3D ефектите в случая би трябвало единствено да помагат, макар и аз да не съм гледал филма в този му формат. Музиката, композирана от Алан Силвестри, също се вписва идеално в атмосферата на филма и лично на мен ми напомня на някои от коледните филми-приказки, които съм гледал като дете, което определено повиши личната ми оценка за коледната приказка. И макар да е приказка, версията на Робърт Земекис определено е по-мрачна от останалите си предшвественици и далеч не е насочена точно към детската аудитория.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 6.9/10

 

Ghost of the Future, I fear you more than any spectre I have seen.

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,

32. Harry Potter and the Deathly Hallows pt.2 (2011)

 

 

Заглавие: Harry Potter and the Deathly Hallows (part 2)

Година: 2011

Държава: Великобритания / САЩ

Режисьор: David Yates

Участват: Daniel Radcliffe, Rupert Grint, Emma Watson, Ralph Fiennes, Alan Rickman, Helena Bonham Carter, Maggie Smith

 

Хари Потър – героят върнал милиони деца към книгите, поредица придобила легендарен статус, a филмите съпътстващи всеки един филм събират огромни приходи. След 10 години всичко това дойде до своя край. И както беше казано – как разбираш, че една поредица е добила култов статус? – когато постерът за последния филм няма дори заглавие, но никой не  се съмнява за какво става въпрос.

Дейвид Йейтс поема щафетата от Алфонсо Куарон и Марк Нюел, продължавайки магьосническата сага от Harry Potter and the order of the phoenix, правейки я все по-мрачни със всеки следващ филм и отдалечавайки я от невинно изглеждащите опити на Крис Кълъмбъс (въпреки че аз лично харесвам първите два филма за разлика от много хора).

Пред очите ни порастнаха както героите от книгите, така и актьорите играещи ги в продължение на 10 години. Трупайки опит звездното трио от Даниел Радклиф, Ема Уотсън и Рупърт Гринт ни предоставя страхотна игра в последните два филма, базирани на седмата книга от поредицата – Harry Potter and the Deathly Hallows. Изглеждайки отново всички филми от поредицата, отново се убеждавам, че изборът кастът на филмите да е почти изцяло британски е едно от решенията дефиниращи успехът на филмите. Към младите актьори, които са още деца в началото на поредицата се присъединяват абсолютни титани и мои лични любимци от британското кино – Алан Рикман, Маги Смит, Ралф Файнс, Гари Олдман, Ема Томпсън, Майкъл Гембън и още, и още.

Докато в първата част на Harry Potter and the Deathly Hallows няма толкова действие, колкото въвеждане в обстановката и настроението на филма, то във втората част действието е основното. Води се война и нищо не е спестено – много герои са изгубени по пътя, много жертви са направени, а историята съвсем не е детската приказка, каквато беше първата книга (и филм).

Ефектите естествено са страхотни, костюмите също, а Александър Деспла, макар да не е геният Джон Уилямс е свършил страхотна работа със саундтракът и някои от музикалните теми заслужават споменаване – лично аз харесах много Lily’s theme, Severus and Lily  и Snape’s demise. От техническа гледна точка единствено 3D ефектите не можах да оценя и съм на мнение, че на филми с подобно значение търсенето на допълнително приходи от 3D билет е излишно и удоволствието от филма би било по-голямо без тях, но това си е мое лично мнение.

И тъй като споменах в саундтрака, мисля че е време и да изкажа мнението си за най-силната игра във филма – Алан Рикман! След прочитането на седмата книга наистина осъзнах, че Снейп ми е любимият герой може би в цялата поредица, а Рикман беше брилянтен в последния филм и определено обра овациите. На места просто настръхнах, а съм сигурен, че цялата публика е пуснала някоя и друга сълза заради Снейп. Любимите ми сцени бяха историята на Снейп, която както казах беше покъртително изиграна и естествено няма да пропусна най-фантастичния момент във филма – измагьосването на патронуса на Снейп – велико. Също така много красива беше сцената с Хари в гората. Единствено може би краят на филма не ми хареса и то не само защото всичко свърши, но просто беше някак си по-спокоен и не толкова емоционално наситен.

Но всичко това вече е зад гърба ни. Аз след като се върнах от киното си изтеглих някакъв рип на филма с лошо качество, но това не ме спря да изгледам сцените от историята на Сивиръс Снейп отново и отново. Безкрайни аплодисменти и благодарности към целия екип, който в продължение на цяло десетилетие ни взе със себе си в един магически свят и съпреживя с нас историята омагьосала милиони хора по света и маркирала цяло едно поколение с белег, който няма да е на челата ни, а в сърцата ни и ще го носим със себе си до самия край.

 

THE END.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.6/10

 

After all this time?

Always.

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , ,

27. My Girl (1991)

 

 

Заглавие: My Girl

Година: 1991

Държава: САЩ

Режисьор: Howard Zieff

Участват: Macaulay Culkin, Anna Chlumsky, Jamie Lee Curtis, Dan Aykroyd

 

 

Обичам да гледам филми от детството си. Този специално не съм го гледал от 15-16 години може би, заради което и не помнех почти нищо от него (освен култовата целувка и срамежливият още Маколи Кълкин). Въпреки тоталното си сриване, в началото на кариерата си Кълкин направи малко на брой, но много емблематични за 90те години филма, маркиращи началото на един страхотен период за детските/семейните комедии, които и до днес си остават любими за по-голямата част от публиката. Макар и да не е в главната роля във филма, Маколи Кълкин за мен се справя повече от страхотно в ролята на срамежливо момченце, изгубило ума си по своята приятелка (да не говорим големите кръгли очила колко спомагат за образа).

Филмът е идеална комбинация от комедия, драма и малко романтика. Освен това е тежък в някаква степен, но няма да издавам сюжета. Това, което имам в предвид е да си вземете кърпички като го гледате и му се насладете – филмът е класика и то съвсем не случайно.

 

PS: Песента от филма My Girl изпълнявана от The temptations ще си остане завинаги една от любимите ми филмови песни, просто невероятна!

 

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.4/10

 

Get outta here! And don’t come back for five to seven days!

 

Етикети: , , , , ,