53. Midnight in Paris (2011)

 

 

Заглавие: Midnight in Paris

Година: 2011

Държава: Испания / САЩ

Режисьор: Woody Allen

Участват: Owen Wilson, Rachel McAdams, Kathy Bates, Michael Sheen, Marion Cotillard, Adrien Brody, Alison Pill

 

 

Бях изпаднал в един от онези периоди, в които не знаеш какъв филм ти се гледа и съответно не гледаш нищо друго освен сериали. Естествено това се отрази и на блога във формата на двуседмична суша от постове, за което съжалявам. Но днес в това страхотно дъждовно време всичко си дойде на мястото и не мисля, че има по-подходящ филм за това от Midnight in Paris.

Режисьор на лентата е геният Уди Алън, който отново разчита на невероятен каст, както и в предишните си филми. В главната роля виждаме като един млад Алън, Оуен Уилсън, когото аз бях свикнал да гледам в комедийни роли, така че разнообразието в романтична драма ми дойде като глътка свеж въздух, а предполагам и за него.

Oще от началото на филма се усеща невероятната атмосфера на Париж, като за фон на прекрасните кадри от града се чува така добре пасващия френски джаз. Очертаващата се тенденция във филмографията на режисьора да улавя есенцията на европейския чар в последните си филми определено му спечелва много нова публика, включително и моя милост. Подобаващо на обстановката, филмът е като една любовна поема на Уди Алън към Париж. На преден план именития режисьор поставя всичко това, с което е известен градът, както и цяла Франция – любовта, изкуството, емоциите, вдъхновението. Освен красотата на парижките улици през XXI век, Уди Алън ни въвежда и в мечтания от главния герой свят на Париж от 20те години на миналия век, който не отстъпва по обаятелност на съвременния. Брилянтна игра от Том Хидълстън, Мaрион Котияр, Ейдриън Броуди и Алисън Пил, които пресъздават исторически личности от средите на изкуството и буржоазията в Париж през 20те години на ХХ век. Няма да продължавам с подробности, за да не разкривам от сюжета на филма, но личните ми симпатии като поддържащи актьори са към Том и Алисън Пил, които са изключително чаровни като семейство Фицджералд, както и към фантастичния Ейдриън Броуди, чиято роля е на Салвадор Дали – FLAWLESS PERFORMANCE! Няма как да не спомена и Рейчъл Макадамс, която тук не играе кой знае колко позитивна роля, но пък е сладка както винаги и е удоволствие да я видим на екран. В  главната женска роля е магнетичната Марион Котияр, която става все по-популярна и разбира се все по-голяма любимка на зрителите – и то не без причина. Френската актриса сякаш наистина е от 20те години, както героинята си и успява да открадне всяка секунда от вниманието ни докато я гледаме.

В историята, Уди Алън използва по много хитър начин връщане назад във времето, като далеч не затормозява зрителя с подробности и въпроси реално ли е случващото или не, а задава други имащи по-голямо значение въпроси (говорейки за истиността на дадени събития във филм и по какъв начин са се случили ми напомня в голяма степен на Don Juan DeMarco с Джони Деп и Марлон Бранд). По-интересна е темата за това как всъщност възприемаме света, в който живеем. За героите от филма настоящето, в което живеят, независимо кога е то е сиво и скучно, докато отминалите времена за „златни“.

Midnight in Paris е изключително очароващ, магически и не на последно, а дори на едно от първите места – ужасно романтичен, различаващ се от сравнително плоските и повтарящи се напоследък романтични комедии. Горещо го препоръчвам не само на почитателите на Уди Алън, но и на всички останали. Надявам се да ви вдъхнови и накара да помечтаете както направи с мен.

 

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

That Paris exists and anyone could choose to live anywhere else in the world will always be a mystery to me.