68. The Artist (2011)

 

 

 

Заглавие: The Artist

Година: 2011

Държава: Франция / Белгия

Режисьор: Michel Hazanavicius

Участват: Jean Dujardin, Berenice Bejo, John Goodman, James Cromwell

Филмът в IMDB

 

 

Изключително хвален, постоянно под светлината на прожекторите, носител на едни от най-престижните награди в киното и вече номиниран за цели 10 статуетки Оскар – всичко това е напълно оправдано, защото The Artist е чисто и просто брилянтен. Направен, не за да задоволи прищевките на някой режисьор, актьор или критик, филмът е просто един шедьовър, имащ за цел да достави удоволствие на любителите на киното в най-чиста форма.

Определено филмът се явява като нещо наистина необичайно за публиката, но точно в това се явява и най-голямата му сила. За хората, които не знаят да поясня – The Artist е ням, чернобял филм за кино сцената през 20те и 30те години на ХХ век. Режисиран от Мишел Азанависиюс, главният претендент за тазгодишния Оскар за най-добър филм е един своеобразен реверанс от французина към нямото кино. Макар да нарушава “тишината” два пъти по време на филма, режисьорът го прави изключително на място и с вкус. Голяма заслуга за брилянтността на The Artist имат и страхотните актьори, участващи в продукцията. Главната роля е за Жан Дюжарден, който освен, че вече има за ролята си на Джордж Валентин множество награди, е и най-вероятният носител на Оскара за най-добра мъжка роля. Талантът му е неоспорим, още повече имайки се предвид как оформя един страхотен герой без каквито и да било реплики – нещо, което мнозинството актьори в днешно време не успяват да направят дори и с цял филм реплики. Поддържащите актьори също са фантастични. Имаме неповторимия Джон Гудман, който се справя брилянтно с всяка дадена му роля. Също макар и по-второстепенно участие има Джеймс Кромуел. Най-колоритна обаче е екранната партньорка на Дюжарден – Беренис Бежо – със своята усмивка и чаровност, френската актриса бързо спечели поне моите симпатии, а съм сигурен, че и на вас няма да ви се размине.

Като всеки ням филм, The Artist разчита в доста голяма степен на музиката си (класически и джаз композиции, приятни за ухото и неангажиращи прекалено зрителя), а в тази насока забележки не мисля, че някой би могъл да има. Композиторът Людовик Бурс изпълнява перфектно задачата си да замени всички реплики във филма с музика, като изразява всяка емоция на героите и промени в действието.

Като обобщение искам да кажа, че неслучайно филмът е номиниран за 10 Оскара, защото чисто и просто той, поне по мое мнение, ще стане класика в киното. Комбиниращ идеално драматичните с комичните моменти, The Artist предлага час и полвина кино изкуство в чистата му форма. И макар и още да не е отлежал в съзнанието ми, тъй като го гледах днес, не можах да му намеря каквито и да било минуси, което на практика го прави перфектен.

 

Лична оценка: 10/10

Оценка в IMDB: 8.7/10

 

 

CUT!

 

67. The Help (2011)

Заглавие: The Help

Година: 2011

Държава: САЩ, Индия, Обединени Арабски Емирства

Режисьор: Tate Taylor

Участват: Emma Stone, Jessica Chastain, Viola Davies, Octavia Spencer

Филмът в IMDB

Още един от номинираните от Академията за най-добър филм беше изгледан, с което ми остават 5 филма от всички 9 номинирани. The Help е онези филми, които не са прекалено драматични, имат в себе си забавни моменти и разчитат на сигурност по отношение на историята.

Адаптиран по световния бестселър със същото заглавие, филмът обосновано се проточва в сравнително дългите 2 часа и полвина, като това обаче може би не за всички е минус. Макар да не съм чел книгата, съм на мнение, че за добрата екранизация на една книга определено е нужно по-детайлно заснемане на филма -> по-дълъг филм. Дали се е получило и в каква степен в този случай могат да кажат само хората, които са чели и романа.

Разчитайки на каст съставен почти изцяло от жени, The Help разглежда проблема за расовата дискриминация в Америка през 50те и 60те, като една писателка (в ролята е Ема Стоун) е готова да застане срещу всички наложени от поколението й норми и да направи един вид революция и промяна в общественото мнение спрямо недолюбваното цветнокожо население. Брилянтната игра на актрисите във филма им донася и цели 3 номинации за Оскар за главна и поддържаща женски роли. Макар Виола Дейвис да се справи страхотно, филмът разчита на сборната игра на цялата група, отколкото на единични изпълнения за главна роля. Силна в началото и в края, Дейвис разполага с подкрепата на Октавиа Спенсър през останалата част от филма.  Освен това конкуренцията й в лицето на Мерил Стрийп е изключително голяма, което значително намалява шансовете й за статуетката. По-големи шансове обаче имат Джесика Частейн и Октавиа Спенсър. Макар Спенсър да игра добре и със сигурност е допаднала на публиката, в това число и на мен, с нахаканата си игра, мисля, че Джесика заслужава напълно Оскара за най-добра поддържаща женска роля (и това го казвам без да съм гледал единствено The Artist от филмите, в които са номинирани актриси в тази категория). Неслучайно Частейн е наричана новата любимка на Холивуд, а с The Help мисля, че още повече затвърди позициите си. Ема Стоун както винаги беше изключителна, симпатична и наистина се нареди сред най-любимите ми актриси изобщо за изключително кратко време.

Другата голяма сила на филма е цялостната обстановка и усещане за периода на филма. Макар със сигурност да са направени малко по-полирани от действителността, детайлите, костюмите, декорите – всички са неповторими. Тук идва и учудването ми от липсата на каквито и да е номинации в тези две категории, но може би останалите филми са далеч по-добри в това отношение.

Лично аз се забавлявах страхотно докато гледах филма, а двата часа и полвина ми се сториха като много по-малко. Определено ще се гледа пак и наистина стискам палци на всички участвали в създаването му на предстоящите награди Оскар. Гледайте го!!!

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.1/10

If you can love your enemy, you already have victory.

 

66. Underworld: Awakening (2012)

Заглавие: Underworld: Awakening

Година: 2012

Държава: САЩ

Режисьор: Mans Marlind & Bjorn Stein

Участват: Kate Beckinsale, Stephen Rea, India Eisley

Филмът в IMDB

Кейт Бекинсейл в латексов костюм – 10/10 за филма, край на ревюто. За съжаление това не би било съвсем на място, имайки се предвид немалкото минуси на филма. Той сякаш е нахвърлян набързо, без особено задълбочаване в историята за Селийн и разчита на първичния и непрестанен екшън, отдалечавайки се значително от първите три части.  Първата забележка от моя страна е липсата на каквито и да е било актьори от предните серии освен Кейт и Скот Спийдман в ролята на Майкъл Корвин, който реално погледнато има 2 сцени, като в едната от тях спи. Държа да отбележа, че Бекинсейл ми е една от най-любимите актриси и съответно присъствието й за мен компенсира голяма част от негативите във Underworld 4, но някак си не е достатъчно за надминаване или дори достигане нивото на първите части. Въпреки че полага доста усилия за ролята, а това включва и сериозна физическа подготовка, Кейт няма кой знае каква подкрепа от колегите си. Режисьорът на предните филми Лен Уайзман се е оттеглил като продуцент, а неговото място е заето от шведските режисьори Манс Марлинд и Бьорн Стайн, които далееч не улавят духа на поредицата, а дори и на толкова хуления Underworld: Rise of the Lycans (който между другото на мен ми допадна много).   Заложили на безспирна сеч и прекалили с екшън сцените за сметка на сценария, шведското дуо ни дава единствено надежда, че грешките могат да бъдат поправени все пак в едно следващо продължение. За съжаление се съмнявам, макар и силно да се надявам, че Кейт ще продължи участието си в поредицата.

Като обобщение на краткото и всъщност измъчено, поради силната ми и неугасваща любов към поредицата ревю, мога да кажа, че филмът все пак е задължителен за феновете на Подземен свят. Засега това е продукцията с най-адекватни върколаци според мен, за разлика от недоразуменията, които сме виждали на екрана. Остава с евентуалното продължение да видим това, което трябваше да представлява този – трилър с вампири и върколаци, направен с мисъл и заплетена история балансирана със страхотен екшън, а не динамични екшън сцени + още от същото + още от същото и така час и полвина, защото филмът заковава таймера точно на час и полвина.

Лична оценка: 6.3/10 (защото съм фен на поредицата..)

Оценка в IMDB: 7.2/10

 

65. Neverland (2011)

 

 

Заглавие: Nerverland

Година: 2011

Държава: Великобритания

Режисьор: Nick Willing

Участват: Rhys Ifans, Charlie Rowe, Bob Hoskins, Keira Knightley

Филмът в IMDB

Да се похваля първо – сесията свърши!!! Това означава само, че дългият списък с филми, който правих по време на сесията е наред! Вчера изгледах новата екранизация за безсмъртния герой на Дж. М. Бари, която ни представя една нова страна на историята или по-скоро предшестващите книгата събития. Макар предисториите доста често да са считани за злоупотреба с класиките и предимно ненужни, смея да твърдя, че на SyFy им се е получила много добра продукция. Историята е написана много интересно и което е много важно – пасва и допълва на места събитията от оригинала.

Изборът на предимно британски актьори ме израдва супер много както винаги. Най-странен избор преди да гледам филма ми се стори Рис Айфънс в ролята на капитан Кук. Перфектен е! Трудно е да споделя кой знае какво за играта и за героя без да издам част от сюжета, така че ще ви оставя сами да прецените, но за мен преобразяването на Хук до образа, с който го познаваме беше удоволствие. Вечният му враг – Питър Пан пък е изигран от Чарли Роу, който макар че може да сте гледали в 1-2 по-големи продукции, е сравнително ново име. Все пак това не му пречи да изиграе страхотен Питър, като улавя както невиността и детското в героя, така и дързостта и смелостта му. Бих казал, че Роу ще го виждаме все по-често или поне така се надявам, защото талантът му тепърва ще започва да се разгръща. Не мога да пропусна и участието на Боб Хоскинс като знаменития Смий, ролята, която изигра и в Hook от 1991, заедно с други две големи имена – Дъстин Хофман и Робин Уилямс. Макар тук участието му да бе съвсем символично, беше наистина хубаво да го видя в още една част от света на Питър Пан.

Музиката и цялостното аудио и визуално оформление на филма също бяха на ниво. Разбира се специалните ефекти не бяха от най-високо качество като на места имаше прекалено явно грешки, но наистина не там е чарът на филма. Съставен от две части и правен за телевизията, Neverland e идеален избор за един съботен или неделен следобед с нещо топло за пиене пред екрана. Дори да не сте най-големите фенове на Питър Пан и компания, историята най-вероятно ще ви заплени и ще ви накара да желаете още истории за момчето, което не иска да порастне.

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 6.6/10

Join me, Hook, and together we can rule the world

 

64. The Girl with the Dragon Tattoo (2011)

Заглавие: The Girl with the Dragon Tattoo

Година: 2011

Държава: САЩ / Швеция / Великобритания / Германия

Режисьор: David Fincher

Участват: Rooney Mara, Daniel Craig, Christopher Plummer

Филмът в IMDB

Най-после го гледах!!! Независимо какво казват всички, аз мисля, че филмът беше страхотен. Не казвам и съм далеч от мисълта, че няма минуси, но съм срещал далеч по ненужни за киноманите филми.

Първо искам да отбележа, че Руни Мара беше невероятна. Макар да е разпространено мнението, че Нуми Рапас е много по-добра в ролята, аз мисля, че двете ни предоставят невероятни изпълнения и дори не би трябвало да се сравняват.  Та на въпроса отново – Руни изигра ролята супер емоционално, за запознатите е ясно, че се беше отдала изключително много на героинята, като това включва направата на пиърсинги, прически и т.н, което напълно я промени на външен вид – риск, който не много актриси си позволяват. Дръзка в играта си и непоколебима да покаже тялото си, канадката за мен е звездата на филма. Докато в The Social Network спечели симпатиите ни дори с малко екранно време, тук Руни се реваншира като ни приковава в екраните за над 2 часа и полвина.

Екранният партньор на Мара е далеч по-познатият на Холивуд Даниел Крейг, за когото лично аз имам по-скоро неутрално мнение. Не е да не го харесвам, но със сигурност не е един от любимците ми. Въпреки това тук се представя по-скоро добре, макар на места играта му да ми се стори леко лигава. От останалите актьори както винаги ми хареса Кристофър Плъмър, но с това мнението ми за каста свършва. Нямаше кой знае какви забележителни моменти от подгряващите актьори, като изключим играта на актьора изиграл новия настойник на Лизбет, изключително противен герой, който ме отвращава на каквито и да било езици и в каквито и да било версии на филма – а защо, ще разберете като гледате филма.

Както във всеки филм на Дейвид Финчър и тук всичко е полирано, изпипано до край и е невероятно удоволствие да се гледа самият филм, като за почитателите на режисьора (като мен) то започва дори със самото отиване към киното. Не мога да не отбележа невероятното интро към филма, със звучащата за фон Immigrant song на Led Zeppelin, представена ни в случая от дуото Трент Резнър и Атикус Рос. Както и в The Social Network, тук те отново са свършили страхотна работа, макар да са с една идея по-слаби от последно споменатия филм. Та интрото беше п-е-р-ф-е-к-т-н-о.

Като цяло филмът не мисля, че ще стане класика, но определено е добър. Ако не сте гледали шведската версия, то ще е супер да го видите заради историята. Ако сте фен на Финчър, то е абсолютно задължително да го видите и сигурно вече сте го направили. А пък ако сте гледали шведската версия, отново трябва да го гледате, защото е доста добър римейк или по-скоро филм по книгата.

Лична оценка: 8.5/10

Оценка в IMDB: 8.3/10

And stop visiting tattoo removal websites, or I’ll do it again.

 

Дистрибуцията на филми и България!

Въпреки че съм в сесия и имам ужасно много да уча, не можах да не отделя малко време за написването на този пост. Предварително искам да спомена, че това личното ми мнение и не искам да натоварвам с него когото и да било, така че ще се радвам да чуя и противоположни мнения, оборващи ме и поправящи пропуските в знанията ми относно темата.

Тъй като днес – 15.01.2012 (неделя!) е едно от най-големите събития в света на киното – Златните глобуси, просто в мен се надигна вълна от недоволство и желание за покупката на автомат след като се сетих отново за реалността и как се движим с месеци назад спрямо множеството, говорейки за доставянето на новите филмови заглавия.

За наградите Златен Глобус конкретно са номинирани 6 филма за Най-добра драма и 5 филма за Най-добър мюзикъл/комедия. За най-добра драма номинираните филми са The Descendants, Hugo, Moneyball, The Help, War Horse и The Ides of March. От тези 6 филма към днешна дата в България сме имали възможността да видим единствено Moneyball, чиято премиера беше преди 2 дни, на 13 януари, 2012г. Минавайки към филмите от втората категория мога да отбележа прираст – цели два филма в лицето на 50/50, чиято премиера беше на 6 януари, 2012 и Midnight in Paris, който започна излъчването си още в края на 2011.

Така общо 3 от 11 номинирани филма са могли да привлекат вниманието на киноманите до деня на едни от най-престижните награди в кино индустрията. Останалите или ще започнат излъчване през февруари-март, или за съжаление изобщо няма да бъдат излъчени в българските салони. Разбира се винаги съществува и опцията да се свалят филмите от някой тракер – шансът да са с хубаво качество толкова скоро обаче е минимален, ако изобщо ги има качени.

Обобщението – в България, ако искаш да си в крачка с новите филми трябва да си ги сваляш с качеството на любителската камера, с която са снимали филма в САЩ, Русия или където и да е било другаде или да си падаш по филми като Пираня 3D, Immortals и други, които далеч не се забавят така.

Няма да обвинявам никого, защото въпреки желанието ми да се занимавам професионално с това, все още не съм запознат как работи системата с дистрибуцията на филми, но сме далеч от средата, съдейки по премиерните дати в останалите страни.

Пожелавам ви приятно гледане на наградите довечера и се надявам въпреки, че не сме гледали повечето филми да се забавляваме страхотно. Да не говорим, че щом водещ отново е Рики Джървейс няма как да не е неповторимо!

PS: Дано има много разплакани “звезди” xDDD

 

63. George Harrison: Living in the Material World (2011)

Заглавие: George Harrison: Living in the Material World

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Scorsese

Филмът в IMDB

Мисля, че неведнъж съм споменавал как заедно с филмите, музиката ми е голямата любов и колко обичам филми за музика. Е тук става въпрос за един от най-големите великани в музиката, участвал в най-голямата група в историята на цялата вселена! Не знам доколко сте съгласни с твърдението ми, но и да не сте това не променя факта, че те са един феномен променил изцяло музиката, поп културата и целия свят. А този филм е дело и на един от великаните в кино индустрията – самият Мартин Скорсезе. Макар документалните филми да не са жанр, в който сме свикнали да го виждаме, GH: LitMW определено е страхотно попадение – точно в целта. Макар да не мога обективно да определя, мисля, че дори да не сте супер фен на Бийтълс и Джордж Харисън, филмът ще привлече вниманието ви и дори може да ви запали и вдъхнови да се обърнете към тяхната музика. Скорсезе по невероятен начин разкрива колко многопластова и интересна личност е Джордж Харисън. Запознава ни не само с неговата история, а и разкривайки изключително детайлно 60те и 70те през призмата на едни обикновени момчета тръгнали от Ливърпул и претърпяли метаморфозата до безсмъртните легенди, които са днес. Използвайки множество снимки и записи невиждани досега, режисьорът ясно показва във филма колко голяма е любовта му към музиката и с каква отдаденост е направен филмът.

Абсолютно задължително за фенове на Джордж Харисън, на Бийтълс, на Мартин Скорсезе и на хубавото документално кино!!!

Лична оценка: 10/10

Оценка в IMDB: 8.3/10

Still my guitar gently weeps <3

 

62. Once (2006)

Заглавие: Once

Година: 2006

Държава: Ирландия

Режисьор: John Carney

Участват: Glen Hansard, Marketa Irglova

Филмът в IMDB

Честита 2012!!! Нека бъде още по-добра във всяко едно отношение от 2011 и естествено и във кино преживяванията, които ще ни предложи!

Изключително съм щастлив, че попаднах на филма, който ще ви представя сега.

Once разказва историята на уличен музикант и негова приятелка имигрантка, изминавайки пътя от измислянето до записването на албум. Сюжетно филмът наистина не е кой знае какво. Изключително опростен откъм история, силата на Once е в стила на заснемане и най-вече в музиката! Визуално филмът е страхотно направен, сниман по улиците на Дъблин, много се доближава до документален филм. Доколкото ми е известно не съм много напред с ирландското кино, но определено този филм е едно страхотно начало. Виж обаче с ирландската музика и преди съм се срещал в не една нейна форма. Главните роли във филма се играят от Глен Хансард и Маркета Ирглова. Интересното е, че двамата имат инди/фолк група наречена The Swell Season и съответно всички песни във филма са техни. Имайки се предвид, че те са музиканти, а не актьори, играта им е на задоволително ниво, а и прави филма да изглежда изключително реалистичен, което е един от най-отявлените му плюсове, поне според мен. Съвсем подходящо за инди атмосферата, която излъчва лентата и музиката пасва точно като парченце от пъзел. Преплетена в събитията във филма, музиката разказва още един път любовната история на двамата герои, които дори нямат имена, а са оставени да бъдат описани от песните им.

След излизането си, филмът печели освен всички останали награди от всевъзможни фестивали и най-голямата – Оскар! Той е за двойката, съчинила музика и е за Оригинална песен в пълнометражен филм – Falling slowly.

Наистина горещо препоръчвам Once. Няма да забравите филма, а дори да не сте фенове на инди/фолк музиката чуйте и групата, мисля, че също ще останат в главите и сърцата ви за дълго време!

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

I listen.

 

61. Sherlock Holmes: A Game of Shadows (2011)

 

 

Заглавие:  Sherlock Holmes: A Game of Shadows

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Guy Ritchie

Участват: Robert Downey Jr., Jude Law, Noomie Rapace, Jared Harris, Stephen Fry

Филмът в IMDB

 

 

Точно (само!) 2 години отне на Гай Ричи направата на продължението за култовия детектив от улица Бейкър.

На първо място, съвсем спонтанно и не на място в началото на ревюто, искам да споделя колко страхотна работа е свършил Ханс Цимер със музиката към филма. Макар все още да не го правя абсолютно редовно, ми стана нещо като ритуал да си пускам саундтрака към филма, докато пиша за него и определено удоволствието в момента е в пъти по-голямо.

Както започнах, Гай Ричи не може да изпусне една златна гъска, каквато е екранизацията на приключенията за Шерлок Холмс, а в случая и феновете на първия филм няма защо да негодуват. Макар и само с едно гледане, мисля, че мога да кажа – A Game of Shadows не отстъпва като качество на първата част (според мен). Робърт Дауни и Джъд Лоу отново са перфектни в ролите си на Холмс и Уотсън, а химията помежду им е не много често срещана между двама актьори напоследък.  Нуми Рапас беше една от изненадите във филма (като участие). Актрисата от The Girl with the Dragon Tattoo (не версията на Финчър, а оригиналът от 2009) ми допадна изключително много, страшно чаровна, а ролята й на циганка беше близо до перфектна..поне до едно време. За съжаление с наближаването на края на филма героинята й започна да се губи в сценария, което не беше особено приятно, имайки се предвид симпатиите ми към нея. И като цяло женското присъствие се губеше  във филма. Лично аз щях да бъда къде, къде по-доволен при едно по-голямо участие на Рейчъл Макадамс и Кели Райли, които както лесно се вижда и в двата филма, се вписват страхотно в обстановката. А като говорим за актьорския състав не мога да не споделя и объркването си от участието на Джаред Харис в ролята на професор Мориарти, което обаче си е изцяло моя вина (поради неосведоменост). Не мога да отрека , че той се справи повече от добре с ролята и е достоен съперник на Робърт Дауни във филма. Най-приятната част от каста беше появата на Стивън Фрай, за която също не знаех. Който знае кой е последният, би трябвало да е наясно колко забавен е той и как внася единствено свежест във филма (останах в недоумение от голата му сцена във филма, но предполагам всеки би се забавлявал от присъствието му).

Задълбочавайки нещата спрямо първата част, Гай Ричи разчита още повече на slow-motion ефектите в A Game of Shadows, което може да се стори прекалено на някои, но за мен беше окей, тъй като трейлърът ме подготви и бях със сравнително положителна нагласа. Далеч не ме дразнят колкото използването на 3D технологии във всеки втори филм (благодаря се, че нямаше такива в този!).

Сценарият не е най-голямата сила на филма. Макар и интересна, историята е бедна на непредвидими моменти, да не кажа, че те изобщо липсват. Съвсем очаквано, финалът предоставя очеизбодната възможност за продължение, което естествено ще се посрещне с отворени обятия от феновете на поредицата (около 2014 г. според мен).

Съчетавайки страхотен екшън с предвидим, но все пак забавен хумор, Sherlock Holmes: A Game of Shadows е един перфектен избор за кино по празниците (имайки се предвид множеството бози, които дават в момента…!).

Лична оценка: 7.5/10

Оценка в IMDB: 7.9/10

 

If we can stop him, we shall prevent the collapse of Western civilization… No pressure.

 

60. Scott Pilgrim vs The World (2010)

 

 

Заглавие: Scott Pilgrim vs The World

Година: 2010

Държава: САЩ / Великобритания / Канада

Режисьор: Edgar Wright

Участват: Michael Cera, Mary Elizabeth Winstead, Alison Pill, Mark Webber, Chris Evans, Anna Kendrick, Kieran Kulkin

Филмът в IMDB

 

 

Още когато излезе информацията и трейлърите за филм по комикса за Скот Пилгрим знаех, че продукцията ще е върха. След няколко месеца чакане съвсем (не?)очаквано разбрах, че филмът, един от най-чаканите за 2010 от мен филми, няма да бъде излъчван по българските кина и ще трябва да се чака ДВД. За щастие чакането не беше дълго и месец по-късно дойде заветният миг. И се чудите дали си е заслужавало – нямаше дори капка разочарование въпреки изключително високите ми очаквания!

Режисьор на лентата е доста противоречивият в мненията на публиката Едгар Райт. Поне по наблюденията ми е или много харесван или много нехаресван (неразбран според мен). Лично аз съм от първите. Макар да не съм изгледал всичките му филми, сред които е и най-големият ми пропуск – Spaced (сериал с Ник Фрост и Саймън Пег) – от нещата, които съм гледал не е имало филм, който да не ми хареса.

В актьорския състав почти изцяло срещаме познати имена. Главната роля е за станалия известен със сравнително еднотипни роли – Майкъл Сера. По мое мнение Скот Пилгрим му се явява като глътка свеж въздух със своята разчупеност. Главната женска роля пък се пада на Мери Елизабет Уинстед, която със сигурност е станала мечта за всички нърдове, фенове на Рамона Флауърс (любимата на Скот Пилгрим). Сред поддържащите актьори също срещаме много свежи имена – Алисън Пил като огнената барабанистка от групата на Скот и Кийрън Кълкин като съквартирантът-хомосексуалист на Скот са ми личните любимците. Вечно подценявания Крис Еванс също е в каста със сравнително малка, но забавна роля.

Scott Pilgrim vs The World е от онези филми, които или са изключително тачени, или изключително неразбрани. Определено не е за всеки. Вдъхновен от инди вълната и старите видео игри, той е насочен към точно определена публика, но така че да постигне целта си на максимум.

Саундтракът е брутално як – предимно Beck! Изключително яки са моментите във филма, когато Sex Bob-Omb (групата на Скот) свирят или участват в Battle of the Bands – както казах, Алисън Пил в ролята на барабанистката Ким Пайн е просто перфектна! Ефектите също са страшно оригинални, прибавяйки към филма много елементи от класически видео игри като Super Mario и Zelda.

ПП: За малко да забравя и една много важна част от актьорския състав – фантастичния Джейсън Шварцман в ролята на големия лош във филма.

 

PREPARE FOR AN OLD-SCHOOL VIDEO GAMES INDIE-ROCK ADVENTURE!!!

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.6/10

 

We are Sex Bob-Omb! And we’re here to watch Scott Pilgrim kick your teeth in! One-two-three-four!