Заглавие: Hugo

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Scorsese

Участват: Asa Butterfield, Chloe Moretz, Ben Kingsley, Christopher Lee

Филмът в IMDB

Има филми, които те омагьосват с атмосферата си и още преди да са свършили знаеш, че ще са ти любими. Именно такъв за мен е и Hugo. Интересен факт е, че явно това е първият филм за последните 10 години, в който Мартин Скорсезе не режисира Леонардо Ди Каприо. Е, този път мистър Скорсезе е заложил на великани в киното като Бен Кингсли и Кристофър Лий, а може би най-хубавото във филма са и двете брилянтни деца в главните роли – Клои Мориц и Ейса Бътърфийлд. Първата асоциация докато гледах Мориц ми беше Ема Уотсън. Младата актриса определено има едно интелигентно излъчване и ще е страхотна да продължи с висококачествени продукции като Hugo. За Ейса Бътъфийлд също ще се изкажа ласкателно, тъй като момчето има нещо необикновено в себе си, а играта му е брилянтна – някои сцени безспорно имах чувството, че играе порастнал, отработен актьор, а не дете.

Бен Кингсли изиграва страхотен Жорж Мелиес, като режисурата на Скорсезе изгражда един богат образ на кинотвореца и създаваните от него филми. В каста срещаме също в по-епизодични роли Саша Барон Коен, чиято роля е като сравнително приятна изненада. Макар да не е кой знае какво е хубаво да го видим в малко по-стойностен филм, а по-късно тази година очакваме и Les Miserables, така че ще чакаме да видим какво ще се случи с този образ. Кристофър Лий също прави епизодична роля, но разбира се винаги е приятно да го видим на екран, така че дори на малко екранно време му се зарадвах.

Макар Hugo да е сниман в 3D, не мога да кажа нищо за ефектите, понеже го гледах вкъщи, но филмът определено е изключително красив и подобно на примерно The Guardians: The Owls of Ga’Hoole (първият, за който се сетих..) мисля, че и тук 3D ефектът би бил само в плюс за продукцията.

Музиката – мисля, че е достатъчно да кажа, че е композирана от Howard Shore. Наистина омагьосваща музика, изпълваща целия свят, който заобикаля героите в Hugo.

Като цяло Hugo за мен е един от най-хубавите филми за 2011 и се нарежда сред най-любимите ми изобщо. Мартин Скорсезе е създал красива приказка, с която показва любовта си към кино изкуството не по-зле от The Artist. Така че освен силно да ви препоръчам да гледате Hugo, нямам какво друго да направя..

ГЛЕДАЙТЕ ГО! <3

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.2/10

I had to be here for some reason.

Заглавие: Beginners

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Mike Mills

Участват: Ewan McGregor, Christopher Plummer, Melanie Laurent

Филмът в IMDB

Едно от най-добрите попадения за 2011 (всъщност 2010, но като се има предвид кога тръгна филмът по кината..). Beginners няма кой знае какъв завъртян сценарий, но беше изключително удоволствие да го гледам, защото беше много истински и всеки момент от него е любов.

Едни от най-големите ми екранни любимци Кристофър Плъмър и поне според мен почти винаги недооцененият Юън Макгрегър са в пълна хармония в тази драма на Майк Милс. Нямах конкретни впечатления от режисьора, тъй като Beginners е едва вторият му пълнометражен игрален филм, а Thumbsucker – първия – не съм го гледал. Милс е създал един много топъл и романтичен филм, създаващ чувство за уют и определено оставящ ви с позитивни емоции след края си. Beginners е пълен със страхотна музика и красота във всеки свой кадър. А може би най-големият плюс на филма е как всеки може да се разпознае в героите и ситуациите, които срещаме в нашето всекидневие. Един от похватите на режисьора, който приятно ме изненадаха е използването на множество ретроспекции за допълване образите на героите. Милс се справя страхотно с тази си идея, което е похвално имайки се предвид неуспешните опити на много негови колеги.

Към страхотния актьорски състав ще видите и познатата от последния филм на Тарантино Inglourious Basterds – Мелани Лоран, която също е много естествена и през повечето време в страхотна химия с Макгрегър. И докато съм отново на него не мога да не споделя колко страхотно изпълнение прави той във филма. Кристофър Плъмър, който дори е номиниран за Оскар за поддържаща мъжка роля,  се справя също фантастично (и това го казвам без да омаловажавам ни най-малко играта на доктор Парнасус <3). Героят му е много колоритен, а Плъмър му придава допълнителен чар, който няма как да не допадне на всички.  Юън Макгрегър, обаче, носи основата на филма за мен. Не мога да пропусна и станалите някак си традиционни във филмите напоследък кучета-актьори, които дават всичко от себе си и винаги стават звездите на филмите си. В Beginners участва кучето Артър – Джак Ръсел териер, което, за да бъде още по-чаровно общува с простички субтитри с героя на Юън Макгрегър.

Та дори да не обичате прочувствени драми, топла музика и страхотни актьори препоръчвам филма заради страхотното куче Артър, което няма как да не ви допадне.

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.3/10

 

Our good fortune allowed us to feel a sadness our parents never had time for.

Заглавие: The Iron Lady

Година: 2011

Държава: Великобритания / Франция

Режисьор: Phyllida Lloyd

Участват: Meryl Streep, Alexandra Roach, Jim Broadbent

Филмът в IMDB

След като снощи гледах The Iron Lady стигнах до два основни извода. Първият е, че безспорно Мерил Стрийп се справя фантастично и наградата Оскар, която ще вземе след броени дни, а тя ще я вземе, е абсолютно заслужена. Номер две – филмът е изключително слаб и като цяло е далеч под нивото, на което се представя Стрийп. За сравнение с миналогодишния носител на статуетката за Най-добър филм The King’s Speech и дума не можа да става, като последния е малко преувеличено казано, но светлинни години напред, макар и да се забелязват прилики  в режисьорската работа. Изборът за смесване на реални исторически кадри във филма ми се стори неудачен или по-скоро изпълнението не беше добро, не знам. Също така една идея повече ми дойде екранното време на вече възрастната Тачър – беше сравнително безинтересна и не с не по-голям заряд от останалата част от филма.

Все пак The Iron Lady има и други добри страни освен брилянтната игра на Мерил Стрийп. Хареса ми играта на “младата” Тачър, като в ролята е поне за мен неизвестната Александра Роуч. Също добра поддържаща роля прави и Джим Броудбент като съпругът на Тачър.

Доколко е точен исторически нямам точна представа, тъй като не съм запознат с биографията на Желязната лейди, но като сценарий филмът беше доста накъсан, опитвайки се да премине през всички периоди от живота на бившата министър-председателка на Великобритания. Интересни ми бяха моментите в парламента и словесните битки между нея и опонентите й, където за мен бяха едни от най-силните сцени на Мерил Стрийп.

Добра работа е свършил Томас Нюман с музиката към филма, добавяйки малко плюсове към цялостната ми оценка. За съжаление The Iron Lady можеше да бъде много повече от обикновен биографичен филм, имайки се предвид успеха на The King’s Speech, а също и на The Queen с Хелън Мирън. However.. Желязната лейди няма да е от онези филми, които ще бъдат запомнени от публиката или ако това стане ще е единствено със страхотното представяне на Мерил Стрийп.

Лична оценка: 6.7/10

Оценка в IMDB: 6.2/10

 

It used to be about trying to do something. Now it’s about trying to be someone.

Заглавие: The Rum Diary

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Bruce Robinson

Участват: Johnny Depp, Amber Heard, Aaron Eckhart, Giovanni Ribisi

Филмът в IMDB

Снощи най-после дойде ред да гледам екранизацията по романа на Хънтър С. Томпсън – The Rum Diary. За съжаление, поне според мен филмът е доста под очакваното ниво. От една страна вина за това може да се търси в режисьора Брус Робинсън, имайки се предвид, че това е четвъртият му филм изобщо и първият от 1992 насам – явно има причина да не се занимава с режисура. The Rum Diary не можа да ми прикове вниманието към екрана и да ме заинтересова със случващото се в него. От тотална катастрофа филмът е спасен най-вече от актьорския състав. Главната роля на журналиста Пол Кемп е за добрия приятел на Томпсън – Джони Деп, който обаче далеч не изиграва една от най-силните си роли. Въпреки това, както винаги си има своите добри моменти. Партнират му Аарън Екхарт, който не е особено интересен като персонаж и игра, както и Амбър Хърд, която в целия филм си е прекрасна и изкусителна (но само това). Силна игра мога да отбележа за поддържащите актьори Джовани Рибизи и Майкъл Рисполи, които придават малко от нужните съставки и колорит, за да бъде The Rum Diary гледаем. Не мога да отрека също, че музиката и на места атмосферата, припомняща за едни високи температури, плажове и добро настроение (действието се развива в Пуерто Рико) в това зимно време неизбежно повишиха оценката ми за филма.

Правейки няколко връзки с една предишна творба обвързваща Деп и Томпсън – Fear and loathing in Las Vegas, The Rum Diary предизвиква чувства на носталгия в някои киномани, а и все пак филмът е задължителен за феновете на писателя, дори да не е толкова силен на колкото са се надявали.

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

Why did she have to happen? Just when I was doing so good without her.

Заглавие: Haywire

Година: 2011

Държава: САЩ / Ирландия

Режисьор: Steven Soderbergh

Участват: Gina Carano, Ewan McGregor, Michael Douglas, Michael Fassbender, Antonio Banderas

Филмът в IMDB

Хубавото на това да отидеш на кино е, че дори доста безцелните екшъни ги прави да изглеждат малко по-хубави, отколкото са заради големия екран или нещо такова, и аз не знам. Haywire като цяло ме беше подготвил за екшън със умопомрачителен актьорски състав, с някои от любимите ми актьори като Юън Макгрегър, Антонио Бандерас, Майкъл Дъглас, Майкъл Фасбендер – все наистина големи мои любимци. В центъра на този колектив обаче е жена – Джина Карано, която е ММА боец, а това е първата й голяма роля в киното. Макар историята да е изключително клиширана, опростена и почти безинтересна, Джина е основният елемент в нея и допринася за сравнително приятно изкарване в киното. Предоставяйки страхотен екшън, доста добри бойни сцени и каскади, Haywire е може би е сред по-добрите екшъни, които дават по кината в момента. Заснемайки не само боеца Джина Карано, но и жената, Стивън Содърбърг определено ни кара да се замислим дали не е време да се появи нова екшън героиня, която да внесе глътка свеж въздух. Героите на гореспоменатите култови актьори ми бяха в по-голямата част доста безинтересни и без ясна причина за присъствието им във филма, но честно казано винаги ми е доставяло удоволствие да гледам всичките до един.

Всички тези актьори обаче разчитат и на помощта на друг мой любимец, когото споменах – носителят на Оскар режисьор Стивън Содърбърг. След Traffic, както и една от любимите ми поредици за Дани Оушън и останалите крадци, Содърбърг си е избрал нова звезда в лицето на Карано, а от тук нататък можем само да се надяваме, че “лекото” побутване от режисьора ще й е достатъчно занапред.

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

You shouldn’t think of her as being a woman. That would be a mistake.

Заглавие: We Need to Talk About Kevin

Година: 2011

Държава: САЩ / Великобритания

Режисьор: Lynne Ramsey

Участват: Tilda Swinton, Ezra Miller, John C. Reilly

Филмът в IMDB

Един от филмите за 2011, при които може би главният фактор изобщо да разбера за него беше номинацията му за Златен глобус за ролята на Тилда Суинтън.  Макар да попадна сред номинациите за Златен Глобус обаче, We Need to Talk about Kevin не влезе в нито една от категориите за Оскарите. След като съм гледал изпълненията на всички актриси номинирани за главна женска роля, мога да защитя Суинтън. Тя заслужава номинация повече от някои от присъстващите в категорията, но..Академията взема правилни решения по някой път – не достатъчно често, ако питате мен (да, може някой да е забелязал, използвах реплика на героинята на Руни Мара в The Girl with the Dragon Tattoo, която далеч не е сред незаслужилите!). Макар да не блести с кой знае какви диалози, монолози и т.н, Суинтън успява да развие в дълбочина героинята само с действията си, като на повечето места мълчанието й се оказва доста по-силно от каквито и да е думи.

Джон Райли няма кой знае каква роля във филма, макар да излиза от типичния за него образ в повечето му филми. Изненадата в този филм е свежото попълнение Езра Милър. Макар да е участвал в няколко сериала и филма, това е първата му по-голяма роля, а смея да твърдя, че се справя прекрасно. Не знам как да го кажа без да издавам сюжета на филма, но ролята му в него е на доста странно дете и се справя чудесно с това, прекалено автентично бих казал. Това би бил един доста добър старт за него да бъде забелязан, а какво ще прави с успеха нататък зависи само от самия Милър.

Като цяло филмът е доста добра драма с елементи на трилър. Доста напрегнат, развиващ се в няколко времеви участъка, като във всеки един се добавят нови детайли важни за историята и героите. Изключително притеснителен и от части реалистичен, We Need to Talk about Kevin може да ви уплаши и със сигурност няма да ви остави безразлични.

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.7/10

It’s like this: you wake and watch TV, get in your car and listen to the radio you go to your little jobs or little school, but you don’t hear about that on the 6 o’clock news, why? ‘Cause nothing is really happening

Заглавие: Einstein and Eddington

Година: 2008

Държава: Великобритания / САЩ

Режисьор: Philip Martin

Участват: Andy Serkis, David Tennant, Rebecca Hall

Филмът в IMDB

Макар да не са кой знае колко грандиозни и радващи се на популярност има една група филми, от които никога няма да ми писне – британските продукции. С Films in Frames съм представял не един такъв, като например Starter for 10 и Neverland са сред последните.

Изключително удоволствие е да се гледат присъстващите в каста Дейвид Тенант и Анди Съркис в главните роли на Артър Едингтън и Алберт Айнщайн. Като заклет Doctor Who фен, всички действия на Тенант във филма асоциирах със британския сериал, като дори на места направих връзка с един от епизодите (Human nature – whovians will understand <3). До него пък е абсолютният хамелеон Анди Съркис, който вече съм убеден, че може да играе всичко – фентъзи същества, маймуни, един от най-великите учени.. Макар Тенант да е чудесен както винаги, определено Съркис взема превес във филма.

Режисьорът Филип Мартин постига баланс между научната част и представянето на личния живот на двамата велики учени. Това обаче е за сметка на сценария, който е доста опростен и размята героите из филма както се казва “на тъгъдък”. Макар и само в сферата на предположенията, мисля че що се отнася до биографични филми един мини сериал от 2-3 серии щеше да свърши доста по-добра работа.

Имаме и една поддържаща роля от Ребека Хол, която е прекрасна както винаги, макар да не блести с кой знае каква изява в Einstein and Eddington.

Като цяло филмът е приятен за гледане, предлага чудесна игра на актьорите, както и интересното развитие на отношенията между двамата учени.

Препоръчвам (:

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 7.3/10

Anything might happen

Заглавие: Metal: A Headbanger’s Journey

Година: 2005

Държава: Канада

Режисьор: Sam Dunn

Филмът в IMDB

Последвайки представянето на документалния филм за живота на Джордж Харисън на Мартин Скорсезе, искам да продължа темата и да задълбаем по-надълбоко в музикалния жанр “метъл” заедно със Сам Дън – антрополог и по-важното фен на тежката музика, който изследва началото, развитието и особеностите на цял културен феномен обиколил целия свят.

Минавайки през най-важните периоди в метъла, Дън посещава едни от най-големите световни метъл фестивали, както и интервюира абсолютни легенди в музиката като Тони Айоми, Кери Кинг, Том Арая, Брус Дикинсън, Рони Джеймс Дио, Леми Килмистър и много други. Освен мнението на музикантите обаче, Дън се разравя и в същността на това да бъдеш метъл фен, като той и хората, чиито истории разказва, доказват за пореден път, че рокът не е само музика, а начин на живот.

Макар да обхваща най-важните моменти от метъл културата, филмът се явява прекалено кратък, за да покаже нещо ново на почитателите на тази музика. Въпреки това се явява ценен като един от много малкото пълнометражни филми правени по темата, като създателят му Сам Дън, прави и втори филм 3 години по-късно – Global Metal, изследващ развитието на метъл музиката в различни региони на света като Близкия Изток, Южна Америка, Азия и т.н.

A Heavy Metal Journey далеч няма да ви разкаже нещо ново, ако сте metalhead, но силно го препоръчвам на всички, защото е наистина добре направен и поне за мен беше удоволствие да го гледам (всъщност беше удоволствие всичките 5-6 пъти, които съм го гледал откакто е излязъл, че досега).

Лична оценка: 7.5/10

Оценка в IMDB: 8/10

Заглавие: The Artist

Година: 2011

Държава: Франция / Белгия

Режисьор: Michel Hazanavicius

Участват: Jean Dujardin, Berenice Bejo, John Goodman, James Cromwell

Филмът в IMDB

Изключително хвален, постоянно под светлината на прожекторите, носител на едни от най-престижните награди в киното и вече номиниран за цели 10 статуетки Оскар – всичко това е напълно оправдано, защото The Artist е чисто и просто брилянтен. Направен, не за да задоволи прищевките на някой режисьор, актьор или критик, филмът е просто един шедьовър, имащ за цел да достави удоволствие на любителите на киното в най-чиста форма.

Определено филмът се явява като нещо наистина необичайно за публиката, но точно в това се явява и най-голямата му сила. За хората, които не знаят да поясня – The Artist е ням, чернобял филм за кино сцената през 20те и 30те години на ХХ век. Режисиран от Мишел Азанависиюс, главният претендент за тазгодишния Оскар за най-добър филм е един своеобразен реверанс от французина към нямото кино. Макар да нарушава “тишината” два пъти по време на филма, режисьорът го прави изключително на място и с вкус. Голяма заслуга за брилянтността на The Artist имат и страхотните актьори, участващи в продукцията. Главната роля е за Жан Дюжарден, който освен, че вече има за ролята си на Джордж Валентин множество награди, е и най-вероятният носител на Оскара за най-добра мъжка роля. Талантът му е неоспорим, още повече имайки се предвид как оформя един страхотен герой без каквито и да било реплики – нещо, което мнозинството актьори в днешно време не успяват да направят дори и с цял филм реплики. Поддържащите актьори също са фантастични. Имаме неповторимия Джон Гудман, който се справя брилянтно с всяка дадена му роля. Също макар и по-второстепенно участие има Джеймс Кромуел. Най-колоритна обаче е екранната партньорка на Дюжарден – Беренис Бежо – със своята усмивка и чаровност, френската актриса бързо спечели поне моите симпатии, а съм сигурен, че и на вас няма да ви се размине.

Като всеки ням филм, The Artist разчита в доста голяма степен на музиката си (класически и джаз композиции, приятни за ухото и неангажиращи прекалено зрителя), а в тази насока забележки не мисля, че някой би могъл да има. Композиторът Людовик Бурс изпълнява перфектно задачата си да замени всички реплики във филма с музика, като изразява всяка емоция на героите и промени в действието.

Като обобщение искам да кажа, че неслучайно филмът е номиниран за 10 Оскара, защото чисто и просто той, поне по мое мнение, ще стане класика в киното. Комбиниращ идеално драматичните с комичните моменти, The Artist предлага час и полвина кино изкуство в чистата му форма. И макар и още да не е отлежал в съзнанието ми, тъй като го гледах днес, не можах да му намеря каквито и да било минуси, което на практика го прави перфектен.

Лична оценка: 10/10

Оценка в IMDB: 8.7/10

CUT!

Заглавие: The Help

Година: 2011

Държава: САЩ, Индия, Обединени Арабски Емирства

Режисьор: Tate Taylor

Участват: Emma Stone, Jessica Chastain, Viola Davies, Octavia Spencer

Филмът в IMDB

Още един от номинираните от Академията за най-добър филм беше изгледан, с което ми остават 5 филма от всички 9 номинирани. The Help е онези филми, които не са прекалено драматични, имат в себе си забавни моменти и разчитат на сигурност по отношение на историята.

Адаптиран по световния бестселър със същото заглавие, филмът обосновано се проточва в сравнително дългите 2 часа и полвина, като това обаче може би не за всички е минус. Макар да не съм чел книгата, съм на мнение, че за добрата екранизация на една книга определено е нужно по-детайлно заснемане на филма -> по-дълъг филм. Дали се е получило и в каква степен в този случай могат да кажат само хората, които са чели и романа.

Разчитайки на каст съставен почти изцяло от жени, The Help разглежда проблема за расовата дискриминация в Америка през 50те и 60те, като една писателка (в ролята е Ема Стоун) е готова да застане срещу всички наложени от поколението й норми и да направи един вид революция и промяна в общественото мнение спрямо недолюбваното цветнокожо население. Брилянтната игра на актрисите във филма им донася и цели 3 номинации за Оскар за главна и поддържаща женски роли. Макар Виола Дейвис да се справи страхотно, филмът разчита на сборната игра на цялата група, отколкото на единични изпълнения за главна роля. Силна в началото и в края, Дейвис разполага с подкрепата на Октавиа Спенсър през останалата част от филма.  Освен това конкуренцията й в лицето на Мерил Стрийп е изключително голяма, което значително намалява шансовете й за статуетката. По-големи шансове обаче имат Джесика Частейн и Октавиа Спенсър. Макар Спенсър да игра добре и със сигурност е допаднала на публиката, в това число и на мен, с нахаканата си игра, мисля, че Джесика заслужава напълно Оскара за най-добра поддържаща женска роля (и това го казвам без да съм гледал единствено The Artist от филмите, в които са номинирани актриси в тази категория). Неслучайно Частейн е наричана новата любимка на Холивуд, а с The Help мисля, че още повече затвърди позициите си. Ема Стоун както винаги беше изключителна, симпатична и наистина се нареди сред най-любимите ми актриси изобщо за изключително кратко време.

Другата голяма сила на филма е цялостната обстановка и усещане за периода на филма. Макар със сигурност да са направени малко по-полирани от действителността, детайлите, костюмите, декорите – всички са неповторими. Тук идва и учудването ми от липсата на каквито и да е номинации в тези две категории, но може би останалите филми са далеч по-добри в това отношение.

Лично аз се забавлявах страхотно докато гледах филма, а двата часа и полвина ми се сториха като много по-малко. Определено ще се гледа пак и наистина стискам палци на всички участвали в създаването му на предстоящите награди Оскар. Гледайте го!!!

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.1/10

If you can love your enemy, you already have victory.